СОХБЕТ………………...................................КАК СЕ ИЗВЪРШВА НАМАЗ (1)
В ханефитския мезхеб повдигането на ръцете до нивото на ушите е суннет. Дланите се обръщат в посока Къбле – суннет е. За мъжете е мустехаб с палците на двете ръце да докоснат меката част на ушите, а за жените да вдигнат ръцете на нивото на раменете. Изричането на Аллаху екбер е фарз. Свързването на ръцете след текбира е суннет. Дясната ръка се поставя върху лявата – това също е суннет. Мъжете слагат ръцете под пъпа, а жените върху гърдите. Това е суннет. Мъжете обхващат с дясната ръка китката на лявата ръка. Това е мустехаб.
За имама, следващия имама и извършващия намаз самостоятелно е суннет да четат Субханеке. Имамът и онзи, който извършва намаз самостоятелно, произнасят Еузу. Това е суннет. Изричането на Бесмеле е суннет. Прочитането на сура Фатиха е ваджиб.
Прочитането на три айета или един дълъг айет, колкото три къси айета, след Фатиха е ваджиб. Във всеки рекят на суннет намазите и витр, и във всеки рекят на фарз намазите за самостоятелно кланящия е фарз да чете един айет от Коран-и керим в изправено положение.
Навеждането на гърба в руку е фарз. Оставането в това положение, колкото да се произнесе три пъти Субханаллах, е ваджиб. Трикратното произнасяне на Субхане раббийел азъйм е суннет. Петкратното или седемкратното изричане е мустехаб. След изправяне от руку и след изправяне и сядане между двете седждета, според иджтихадите на Имам а’зам “рахиме хуллаху теаля” и имам Мухаммед “рахиме хуллаху теаля”, е ваджиб да се стои, колкото произнасяне на един път Субханаллах.
Поставянето на главата на земята по време на седжде е фарз. Застояването в наведено положение, колкото произнасяне на три пъти Субханаллах, е ваджиб. Трикратното произнасяне на Субхане раббийел а`ля е суннет. Петкратното или седемкратното изричане е мустехаб.
Ибни Абидин “рахиме хуллаху теаля” казва: “Пристъпвайки към седжде, на земята първо се поставят коленете, после ръцете, носът и накрая челото. Двата палеца трябва да са на нивото на ушите. Най-малко по един пръст и от двата крака трябва да опират земята – фарз е. Мястото, където ще се извърши седжде, трябва да бъде твърдо – главата не бива да потъва надолу. Такива неща са килимите, рогозките, житото и ечемикът.