СОХБЕТ....................................................................АДАБИТЕ НА НАМАЗА

1. Онзи, който  кланя  самостоятелно  или групово, след като произнесе селям, да чете: “Аллахумме ентесселямю ве минкес-селямю тебаракте я зел-джеляли вел-икрам.” След това три пъти да се каже: “Естагфируллахел`азъйм еллези ля иляхе илля хувел хаййелкаййуме ве етубю илейх.” Това се нарича дуа за истигфар. Джаиз е да се чете и без абдест.

2. Да се чете “Айетел-кюрси”.

3. Да се произнесе тридесет и три пъти “Субханаллах”.

4. Да се каже тридесет и три пъти “Елхамдулиллях”.

5. Да се каже тридесет и три пъти “Аллаху екбер”.

6. Да се прочете един път “Ля иляхе илляллаху вахдеху ля шерикелех лехул  мулку  ве лехулхамду ве  хуве аля  кюлли шей`ин кадир.”

7. Да се протегнат ръцете напред, да се обърнат към къблето на дуата – Арша – и да се отправи дуа с искреност.

8. Онзи, който извършва колективен намаз, да изчака дуата на имама.

9. Да се каже “Амин” в края на дуата.

10. Да се прокарат ръце през лицето след дуата.

11. Да се чете единадесет пъти сура Ихляс, като всеки път се започне с Бесмеле. После по един път се четат сури Феляк и Нас (Кул`е`узю), след което още шестдесет и седем пъти се казва “Естагфируллах”, за да станат истигфарите общо седемдесет пъти (заедно с другите три истигфара от първа точка). После по десет пъти се чете “Субханаллах ве би-хамдихи субханаллахил`азъйм.” Накрая се чете айетът “Субхане Раббике”. Тези неща са написани в книгата “Мерак-ъл фелях”. В хадис-и шериф е съобщено следното: “Дуата, която се прави след петкратния намаз, се приема.” Дуата трябва да се извърши с будно сърце и на тих глас. Правенето на дуа само след намаз или само в определени времена и с повтаряне на определени наизустени неща, като че ли се рецитират стихове, e мекрух. След дуата ръцете се прокарват през лицето – това е суннет. Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” е правил дуа и по време на таваф (когато e обикалял Кяабе), след ядене и преди лягане. Когато е извършвал тези дуи, той не е протягал ръце напред и не е докосвал лицето си. Тихото изпълняване на дуата и зикира е по-добре. Мустехаб е да се прави дуа и истигфар с абдест. Оттук се разбира, че за джемаата е по-добре да прави тиха дуа заедно с имама. Джаиз е да се прави дуа поотделно или да се излезе от месджида без да се прави. В книгата “Хиндиййе” е поместена фетва, в която се казва: “След намазите, които имат последен суннет, имамът не бива да остане седнал, след селяма (на фарза). Трябва да мине малко надясно, наляво или назад, и веднага да пристъпи към изпълнение на последния суннет или веднага да се върне у дома и изпълни там. Онзи, който кланя с джемаат или самостоятелно, може да остане седнал на същото място и да чете дуи. Джаиз е да извърши последния суннет на същото място или да мине надясно, наляво или назад. При намазите, които нямат последен суннет, имамът, след като даде селям, не може да остане седнал на същото място в посока към Къбле. Това е мекрух и бид`ат. Трябва да стане и да си отиде или да се обърне към джемаата. Или пък да се обърне надясно или наляво.”