СОХБЕТ………………………….НАМАЗЪТ Е СТЪЛБА НА РЕЛИГИЯТА (1)

Намазът е стълба на религията. Този, който кланя намаз, ще е изградил стълба на своята религия. Тя ще му прави сянка, под която ще бъде в безопасност.

Този, който съзнателно пропусне намаз и не го навакса след това, ще е извършил голям грях и според ханефитския мезхеб, докато не започне да извършва намаз, той се държи в затвора. А този, който не извършва намаз, защото не му отдава значение и не вярва, че това е най-важното задължение, става кяфир.

Този, който съзнателно пропусне един намаз и не го навакса след това, ще гори в Джехеннема едно хукбе, т.е. осемдесет години. За да се спаси от това наказание, той трябва да извърши покаяние и да иска прошка.

(Един ден на ахирета се равнява на хиляда земни години. Ахиретските години трябва да се пресмятат, имайки предвид това.)

Мухаммед Емин Ибни Абидин “рахметуллахи алейх” в книгата “Редд-ул-мухтар” казва: “Във всички небесни религии е било заповядано да се извърши намаз. Адем “алейхисселям” е кланял следобедния (икинди) намаз, Йа’куб “алейхисселям” – вечерния (акшам), а Юнус “алейхисселям” – нощния (ятсъ). Както да се вярва във всички повели и забрани (фарзове и харами) на исляма е условие на вярата, така и да се вярва във задължителността на изпълнението на намаза е условие на вярата, но извършването на намаз не е.

Всеки разумен и полово зрял мюсюлманин, било то мъж или жена, ако няма извинителна причина, трябва (фарз, неотменна заповед e) да изпълнява петкратен намаз всеки ден. Петкратният намаз е станал фарз (задължителен) в нощта Ми`радж (Възнесението). Хадис-и шерифът, поместен в книгите “Мукадимет-ус-салят”, “Тефсир-и Мазхери” и “Халеби-и кебир”, съобщава: “Два дни Джебраил “алейхисселям” ми беше имам до вратата на Кяабе. Двамата кланяхме сутрешния намаз(сабах), когато на хоризонта започна да се появява светлина. Обедния намаз кланяхме, когато слънцето премина най-високата си точка. Следобедния (икинди) кланяхме, когато сянката на предметите стана голяма, колкото самата им височина. След залез кланяхме вечерния намаз (акшам), а когато не остана никакво сияние на небето, кланяхме и нощния намаз (ятсъ). На другия ден кланяхме сутрешния намаз, когато стана светло (преди изгрев слънце); обедния – когато сянката на предметите стана  два  пъти  колкото  тяхната  височина, следобедния  – малко след това, вечерния - когато бе разговяването, а нощния – когато  мина  една трета  от нощта. После (Джебраил “алейхисселям”) ми каза: “О, Мухаммед! Това са времената за намаз за теб и за всички предишни пророци. Нека общността ти да изпълнява всеки намаз между тези две времена.” Заповядано е било да се изпълнява пет пъти намаз всеки ден.