СОХБЕТ………………………….НАМАЗЪТ Е СТЪЛБА НА РЕЛИГИЯТА (1)

Когато едно дете стане на седем годишна възраст, неговите родители трябва да го карат да привикне към изпълнението на намаза, а когато стане на десет години, ако не извършва намаз, трябва леко да го бият с ръка. Онзи, който не придава значение на намаза, т.е. не вярва, че това е най-важното задължение, става кяфир. Ако вярва, но не го изпълнява поради мързел, не напуска исляма – става фасък (грешник). Докато не започне да извършва намаз, той се държи в затвора. Към него не се проявява никаква толерантност, милосърдие. Ако не започне да извършва намаз, държи се там доживотно.

Този, който извърши един намаз с джемаат, се приема за мюсюлманин, тъй като в другите религии намазът се е извършвал самостоятелно, а не групово. В тези религии е имало и хадж. Намазът е ибадет, който се извършва само с тялото, поради което не може да се кланя намаз за друг. Зекятът е ибадет, който се извършва само с имущество. Дори онзи, който няма извинителна причина, може да упълно-мощи друг за даване на зекят. Хаджът е ибадет, които се извършва и с тяло, и с имущество. Онзи, който има извинителна причина, може да упълномощи друг да отиде на хадж със свои средства. Човек, който е много възрастен и няма да може да говее до смъртта си, всеки ден, вместо орудж, дава фидйе (материални средства) на бедните. За намаза не е джаиз да се дава фидйе. За този, който не е успял да извърши намаз, е джаиз да завещае да се извърши искат след смъртта му. От завещаното имущество се дава фидйе на бедните. Ако оставените средства не достигнат за искат, тогава е джаиз да се изпълни девр. Правенето на искат за оруджа е ваджиб.

Когато при изпълнение на една повеля или при избягване на една забрана е налице харадж в следвания мезхеб, тогава (само по това отношение) се следва друг мезхеб, в който няма харадж. Затруднението в изпълняването на едно дело или невъзможността за изпълнение се нарича харадж. Ако няма мезхеб без харадж, тогава се проверява дали това нещо, което е причина за харадж, е налице със зарурет (небесна причина, която заставя човек да извърши нещо, т.е. причина, която не зависи от човека). И ако има зарурет, изпълнението на фарза или отбягването на харама отпада. Ако  няма зарурет, онова нещо (което причинява хараджа) трябва да се пропусне и да се спаси от харадж.