ИСТОРИЯ.........................................................................................ХИГИЕНА

Немски свещеник, дошъл в Истанбул по времето на Султан Сюлейман (Законодателя), в произведението си, написано през 1560 година, казва следното:

"Възхитих се от хигиената в Истанбул. Тук всеки мюслиманин, се къпе пет пъти на ден. Всички магазини са чисти. По улиците няма мръсотия. Върху дрехите на продавачите няма дори и едно петно. Има сгради с топла вода (хамами) - идващите тук, измиват цялото си тяло. Хората при нас са мръсни и не знаят да се къпят".

Днес, чужденците обиколили страните, където живеят мюслиманите, в издадените от тях книги пишат следното: "Когато отидете в източните страни, най-напред усещате миризма на изгнила риба. Наоколо всичко е мръсно. Улиците са пълни в плюнки. Тук там може да видите купчини боклук и трупове на животни. Човек се отвращава, когато минава през източните страни, и разбира, че мюслиманите не са чисти, както твърдят те.

Днес в страните носещи името „ислямски държави“, освен че знанията за вярата са изопачени, така и не се отдава необходимото значение на хигиената. Но вината не е в исляма, а в тези, които са забравили, че основата на исляма е изградена върху чистотата. Бедността не може да бъде извинение за това. Плюенето на земята и замърсяването на околната среда нямат нищо общо с парите. Хората правещи това са невежи, забравили заповедите на Аллаху теаля за чистотата. Ако всеки мюслиманин добре научи религията си и стриктно я спазва, тази мизерия веднага ще изчезне и тогава чужденците, които посещават мюслиманските страни, ще се възхитят от чистотата им, както беше в Средновековието.

 

МЪДРОСТИ..........................................................................ЧЕТИРИ НЕЩА

Пейгамберът ни (алейхисселям) казва:

"Четири неща са признак на щастие:

1. Съпругата да е подходяща (мюслиманка, която изпълнява заповедите на религията).

2. Приятелите да са добри хора.

3. Децата да са послушни.

  4. Ръзъка (препитанието) да се печели там, където живее човек и за препитанието да не се пътува на далеч.”