СОХБЕТ……………………………………………..…ВАЖНО НАСТАВЛЕНИЕ

Големият евлия Джунейд-и Багдади хазретлери каза следното: (Един час в този свят е по-добър, от хиляда години на Къямета. Понеже през това време може да се извърши добро дело, благодеяние. А в продължение на тези хиляда години не е възможно да се направи нищо).

О, брат мой по вяра! Не губи времето си с празни и безполезни неща. Цени времето си. Оползотвори го с добри дела. Любимият ни Пейгамбер е казал: “Най-голямото нещастие е прекарване на времето с безполезни неща.” Извърши намаза навреме, за да не съжаляваш в деня на Къямета и да получиш много големи севаби! В хадис-и шериф се казва: “В гроба на този, който не кланя намаза навреме и го оставя за каза и умре, преди да е изпълнил този намаз, откъм Джехеннема ще се отворят седемдесет прозореца и до Съдния ден ще бъде измъчван.” Този, който не кланя намаза навреме съзнателно, т.е. времето на намаза минава и той не се измъчва за това, вярата го напуска или умира без иман. А какво ще стане с тези, които не се сещат за намаза и не го считат за задължение? Който не отдава значение на намаза и не го счита за неотменно задължение става (Мюртед), т.е. кяфир (неверник). До този извод стигат с единодушие учените и на четирите мезхеба. Този, който съзнателно не кланя намаза и не мисли да прави каза и не се страхува, че за това ще има мъчение, става Мюртед (вероотстъпник). Това посочва хазрети Абдулгани Наблуси в книгата си “Хадикатун недиййе”, в главата “Злините на езика”.

 

ОСТРОУМИЕ........................................................В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ

Лекарствата се увеличиха, но и болестите нараснаха.

Имуществото се увеличи, но спокойствието намаля.

Витрините се напълниха, но сърцата ни се изпразниха.

Старанието се увеличи, но щастието намаля.

Доходите се увеличиха, но характера отслабна.

Познатите се увеличиха, но приятелите намаляха.

Комфортът се увеличи, но времето се ограничи.

Специалистите се увеличиха, но и проблемите нараснаха.

Малко книги четем, но много телевизия гледаме.

Богатство натрупахме, но изгубихме ценните обичаи.

Научихме се да бързаме, но на търпение никога.

Много повече планираме, но много малко реализираме.

В по-големи къщи живеем, но с по-малобройни семейства.

Научихме се да печелим пари, но да изграждаме семейно гнездо, не.