СОХБЕТ………………………………………НАЙ-ВАЖНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Всеки мюслиманин, мъж или жена, във всички свои думи и дела, трябва да следва заповедите на Аллаху теаля, т.е. да следва фарзовете (задължителните неща) и да отбягва забранените неща (наречени “харами”). Човек, който не отдава значение на изпълняването на един фарз и отбягването на един харам, става кяфир [враг на Аллаху теаля]. Умрелият като кяфир ще изтърпи гробно наказание, а в отвъдния живот ще отиде в Джехеннема. Ще гори там вечно. Няма възможност и вероятност да бъде опростен и да излезе оттам. Да се стане кяфир  е много лесно. Има много възможности във всяка дума и всяко дело човек да стане кяфир. Също така много е лесно и човек да се спаси от неверието. Всеки ден, дори да не знае причината за неверието (т.е дори да не знае причината, изкарала го от религията), трябва да каже: “Я, Рабби! Ако съзнателно или несъзнателно съм казал някоя дума или направил нещо, което да ме изкара от Исляма, то аз съжалявам. Прости ми!” Човек, казващ това, без съмнение ще бъде опростен. Трябва ежедневно да се прави тевбе, за да се спаси човек от вечния огън на Джехеннема. Няма по-важно задължение от това тевбе.

РАЗКАЗ………………………...……………….НЕ ИСКАМ ТОЛКОВА МНОГО

Учителка помолила децата да напишат съчинение за това, какво биха искали да направят. Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило. В този момент влязъл мъжът ѝ и я видял да плаче.

-Какво се е случило? – попитал той.

-Чети! – отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце.

“Искам да се превърна в телевизор! Искам да заема неговото място. Искам да живея, както живее телевизорът в нашия дом. Искам да имам важно място и да събирам семейството около себе си. Искам да ме слушат, без да ме прекъсват и да задават въпроси, докато говоря. Искам да бъда център на внимание. Искам да ги занимавам така, както ги занимава телевизорът. Искам да бъда в компанията на татко, когато той се прибира вкъщи, дори и да е изморен. Искам мама вместо това, да ме игнорира, да идва при мен, когато се чувства самотна и тъжна. Искам поне понякога моите родители да оставят всичко настрани и да прекарат малко време с мен. Не искам толкова много… Искам само да живея, както живее всеки телевизор!”

-Кошмар! Бедното дете! – възкликнал мъжът. – Що за родители са това?!

-Това е съчинението на нашия син…