МЕНКЪБЕ……………………….ЖАЛБАТА НА ЕДИН ОГНЕПОКЛОННИК

По време на халифа Омер (радияллаху теаля анх), Сад бин еби Ваккас (радияллаху теаля анх), командирът на източния фронт, пожелал да построи кьошк в град Куфа. Той е трябвало да купи къщата на един огнепоклонник, която се намирала в непосредствена близост до неговия парцел. Огнепоклонникът не пожелал да я продаде. Върнал се у дома и се посъветвал с жена си, която рекла: “Те си имат халиф в Медина. Отиди при него и се оплачи.” Той отишъл в Медина и попитал за двореца на халифа. Хората му отговорили, че халифът няма палат и че е излязъл извън града. Така е направил и той, но не видял нито войници, нито охрана. Видял мъж, който бил заспал на земята и го попитал: “Видя ли халифа Омер?” Всъщност мъжът на земята бил самият Омер (радияллаху теаля анх), който отвърнал: “Защо го търсиш?” Огнепоклонникът отговорил: “Неговият командир иска насила да купи къщата ми. Дойдох тук, за да се оплача.” Омер (радияллаху анх) отишъл в къщата си с огнепоклонника и поискал лист, но не успял да намери хартия. Видял една плешка и я поискал, като после върху нея написал: “Бисмилляхиррахманиррахим. О, Сад! Не наранявай сърцето на този огнепоклонник. В противен случай, ела при мен незабавно.” Човекът взел костта и се върнал у дома, като казал: “Напразно се изморих. Ако дам това парче кост на командира, той ще си помисли, че се подигравам и ще се ядоса много.” Но когата жената настояла, той отишъл при Сад. Сад седял сред войниците си и с радост говорил.” Още щом, когато окото на Сад се натъкнало на ръкописа върху костта в ръката на огнепоклонника, който стоял далеч от тях, той разпознал почерка на халифа на мюсюлманите Омер (радияллаху анх), и изведнъж пребледнял. Тази рязка променя учудила всички. Сад дошъл при огнепоклонника и му казал: “Ще направя каквото пожелаеш, но не ме карай да изляза пред Омер, защото нямам сила да изтърпя неговото наказание.” Огнепоклонникът, виждайки как командирът му се моли, буквално загубил разсъдъка си от учуда. Когато се съвзел, той веднага станал мюслиманин. На онези, които го питали: “Как с желание и любов стана мюслиманин, той отговарял: “Видях техния халиф как спи със закърпено палто върху пръстта. Видях и как командирите му трепереха от страх от него. Разбрах, че те са в правилната религия. Такава справедливост към огнепоклонник като мен може да се окаже само от вярващите в истинската религия.