Eдин търговски керван пристигнал нощем в Медина и останал да пренощува извън града. Пътниците били изморени и веднага заспали. Халифът [на Мухаммед (алейхисселям)] Омер (радияллаху теаля анх), който както обикновено обикалял града, ги видял. Отишъл до къщата на Абдуррахман бин Авф (радияллаху теаля анх) и му рекъл: “Тази нощ е пристигнал керван. Всички те са неверници, но са се подслонили при нас. Имат много ценни стоки. Страхувам се пътниците и непознатите да не ги ограбят. Ела да ги пазим.” Отишли до кервана и го охранявали до сутринта, а после отишли до джамията за сутрешния намаз. Един младеж сред търговците в кервана обаче не спал цяла нощ. Станал след тях и ги последвал. Проучил и разбрал, че човекът, който ги е охранявал, бил халифът на мюслиманите Омер (радияллаху анх). Той се върнал и казал на своите другари всичко това. Виждайки милостта и състраданието на великия халиф, който разгромил римските и иранските армии, и станал известен със своята справедливост, те осъзнали, че Ислямът е истинската религия, и с желание и любов станали мюслимани.”

СОХБЕТ………..СРАМЕЖЛИВОСТТА НА МУХАММЕД АЛЕЙХИССЕЛЯМ 

По отношение на своята срамежливост, Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) превъзхождаше всички живи същества. Не се обръщаше към никого с лошо име.

Майка ни Хазрети Аише разказва: “Ако се съобщеше на Расулюллах, че някой е постъпил грешно, той, без да назовава името на конкретния човек, казваше само: “Защо правят така?”

По този начин попречваше на вършенето на неприличното дело, а в същото време не споменаваше име.