СОХБЕТ......................................НОЩНОТО ВЪЗНЕСЕНИЕ (МИРАДЖ) (1)

Аллаху теаля заповяда на Джебраил (алейхисселям): “Накарах любимия Си пратеник да страда много. В това състояние пак се моли на Мен. Отиди! Докарай Моя Любим! Покажи му Дженнета Ми, Джехеннема Ми. Нека види какви блага съм подготвил за него и за онези, които го обичат. И нека види мъченията, които съм подготвил за онези, които не му вярват и го наранят с думи, писания и действия. Аз ще го утеша! Аз ще залича раните от нежната му душа!”

Джибрил (алейхисселям) дойде и видя, че Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) спи. Не успя да го събуди от умиление. Тогава той бе във вид на човек. Целуна долната част на благословения крак на Мухаммед (алейхисселям) и го събуди със студените си устни. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) веднага разпозна Джебраил (алейхисселям) и го попита: “О, Джибрил, братко! Защо дойде така в неподходящо време? Грешка ли допуснах? Аллаху теаля ли разсърдих? Неприятна вест ли ми носиш?”

Тогава меляикето му отвърна: “О, велики и честити Пейгамбере! Аллаху теаля ти праща селям и те кани! Стани, да тръгваме!”

После Султанът на Вселената взе абдест, а Джебраил (алейхисселям) сложи на главата му чалма от светлина, облече го в одежда от сияние, даде му колан от рубини. Обу му обувки от зелен изумруд. Хванаха се ръка за ръка и отидоха при Кяабе. Там меляикето разтвори гърдите на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), извади сърцето му и го изми с водата Земзем. Носеше купичка пълна с мъдрост и вяра, която изсипа в него, а после затвори гърдите на Пратеника (алейхисселям).

След това меляикето, посочвайки бялото животно, наречено бурак и докарано от Дженнета, каза: “Я, Расулеллах! Качи се на него! Всички меляикета те чакат!”