МЕНКЪБЕ...........................................................................ЕМИР СУЛТАН (2)

 (Продължава от вчера…)

В дните, когато пристигна писмото, Йълдъръм Баязид, воюваше с унгарците. В това време един младеж превързваше раните на ранените. Йълдъръм Баязид получи рани по ръката, отиде при младежа и каза: ”И на моята ръка имам рана, превържи я”. Емир Султан извади от джоба си кърпа и каза: ”Заповядайте, да превържем вашата рана с тази кърпа”. На сутринта се видя, че раните на всички са оздравели и войниците са станали на крака. Веднага уведомиха султана за случая. Йълдъръм Баязид, проявявайки интерес, развърза своята превръзка и с изумление видя, че на ръката му бе кърпата, която султанът е изпратил на жена си по време на никяха. Заповяда да доведат младежа, превързал раните, но не можаха да го намерят.

Сред посрещащите войската, която се връщаше в Бурса, присъстваше и Емир Султан. Йълдъръм Баязид когато се срещна с него, попита, ”Какво стана с  другата половина от кърпата?” Емир Султан отговори: ”Татко, тази половина от кърпата е в джоба ми. Аз съм вашият зет, Мухаммед Шемседдин”. Йълдъръм Баязид, слезе от коня, прегърна го и двамата заплакаха.

Вземайки под внимание оказаната помощ, Йълдъръм Баязид отдели част от придобитото имущество по време на войната, за Емир Султан. Въпреки настояването, той не прие нищо. Накрая, за да не натъжи султана, каза: ”Построете една джамия!”. По този начин се стигна до строителството на Улу джамия.