СОХБЕТ..............................................ДА СЕ ПАЗИМ ОТ ВСЯКАКЪВ ГРЯХ

Греховете, които са от неизпълнението на Аллаховите заповеди, са големи. В хадис-и шериф се повели:

"Избягването на един малък грях, е по хубаво от всичките ибадети на хората и на джиновете."

Гнева на Аллаху теаля е скрит в греховете. Поради един грях, може да въздаде много голямо мъчение. Може да остави вечно в Джехеннема, раб, от когото е доволен и който е направил сто хиляди години ибадет. Например, Иблис (шейтанът) направи двеста хиляди години ибадет, но затова че проявявайки горделивост не направи седжде, заслужи вечно наказание в Джехеннема. И синът на Адем алейхисселям, затова че уби един човек и той ще бъде вечно в Джехеннема. Белам-и Баура, на когото всяка дуа се приемаше, умря без иман (вяра), заради това, че се склони да извърши един грях. От уста на уста се носеше следното: "Тези, които са като него, са подобни на кучетата."

Карун е близък роднина на Муса алейхисселям. Толкова много беше богат, че само ключовете от съкровищниците му, ги носеха четиридесет мулета. Затова че не даде няколко куруша (стотинки) зекят, беше унищожен заедно с богатството си. Салебе, измежду сахабиите правеше много ибадет. Не излизаше от джамията. Поради това, че един път не спази обещанието си, не спечели достойнството да бъде сахабе и умря без иман (вяра). На Пейгамбера ни се повели, да не прави дуа за него. Аллаху теаля, още от колко такива хора като тях, поради един грях е взел отмъщение.

Тогава и ние трябва да се пазим от всякакъв грях. При извършване на един малък грях, веднага да се покайваме и да се молим за опрощение. След извършване на грях, да не изпадаме в безнадеждност и веднага трябва да правим тевбе. Мюминът (вярващият) хем не губи надежда от милостта на Аллаху теаля и хем се страхува много от Него.

В хадис-и шериф се повели:

"Ако в сърцето на вярващия има страх и надежда, то Аллаху теаля, ще му даде това, което желае и ще го пази, от това, което се страхува."

Т.е., ако един мюслиманин, се страхува от мъчението на Аллаху теаля и не губи надежда от рахмета (милостта) Му, отбягва харамите и извършва ибадетите, ще отиде в Дженнета.