СОХБЕТ……………………………………ЧУДЕСАТА НА РАСУЛЮЛЛАХ (1)

Един ден Расулюллах (алейхиссаляту весселям) се отби в дома на дъщеря си Хазрети Фатиме и попита за състоянието им. Фатиме (радияллаху анха) каза: “О, татко! Не сме яли и пили нищо от три дни. Гладни сме! Ние търпим, но ме е жал за Хасан и Хусейн.”

Тогава Сервер-и алем (салляллаху алейхи ве селлем) рече: “О, Фатиме! Скъпа дъще! Ти си гладна от три, а аз от четири дни.” Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) се натъжи много при мисълта за благословените си внуци.

  Хазрети Али тръгна да работи, за да изкара прехрана за синовете си. Когато излезе извън Медина, той видя селянин, опитващ се да напои животните си до един кладенец. Доближи се до човека и го попита: “О, арабино! Имаш ли нужда от човек, който да напои животните ти срещу заплащане?” Човекът отговори: “Да! Търсех такъв. За всяка кофа ще ти давам по три фурми.”

  Хазрети Али прие и започна с една кофа да вади вода от кладенеца. След деветата кофа въжето се скъса и кофата падна в кладенеца. Тогава селянинът стана и яростно зашлеви Хазрети Али.

   После му даде двадесет и четири фурми като отплата срещу осемте кофи. Хазрети Али се натъжи, протегна ръка към вътрешността на кладенеца, извади кофата и после си отиде.

   Арабинът остана изумен. Помисли си: “Как успя да стигне ръката му до дъното? Кладенецът е много дълбок! Да не би да е заради религията, която е била предвестена?” Учуденият селянин каза: “Повярвах, че неговият Пейгамбер е истински!”

   (Следва продължение…)