СОХБЕТ.................................................................ПРАВИЛАТА НА ЗЕКЯТА

    Имуществото, което ще се даде (на друг) за зекят, трябва да бъде от рода на имуществото, от което се налага (на зекятодателя) да се даде зекят, или от друг вид имущество за зекят. От търговските стоки (уруз), както е посочено в насс (Коран-и ке-рим и хадис-и шерифите), се дава една четиридесета част. Ако се даде друго имущество от същия род (вид), и ако вместо стока с добра стойност се даде такава със средна или ниска, разликата трябва да се допълни. Защото уруз означава стока, която не може да се претегли в килограми и обем. Разликата в тяхното количество не се явява лихва. Например, джаиз е вместо една хубава дреха да се дадат две обикновени дрехи. Ако при даване на имущество, което не е от същия род (вид), се даде по-малко от количеството, което е фарз, разликата трябва да се допълни (доплати). Ако имуществото за зекята може да се премери в килограми или обем, тогава от самото имущество се дава eдно на четиридесет. Ако се даде имущество, което не е от същия вид (род), трябва да се даде колкото неговата стойност.

   Парите, които се намират в обръщение, са средства за търговия. Ако тяхната стойност достигне до нисаба, като се пресмeтне, имайки предвид стойността на най-евтините златни лири, предла-гани на пазара, трябва да се даде техният зекят. Нисабът на книжните пари се определя според стойността на най-евтините златни лири, използвани в търговията, и зекятът трябва да се даде в злато, понеже днес среброто изобщо не се използва като средство за разплащане. Не е джаиз зекятът на книжните пари да се даде в книжни пари, за да може да бъдат използвани като пари, защото, за да се използва като пари, зекятът трябва да се даде в злато, чиято стойност е постоянна и истинска.

   Златото може да се даде както под формата на лири, така и във всякакъв друг вид. То се намира по всяко време и на всяко място. Този, който в своя град (населено място), не може да намери злато, изпраща книжни пари на свой приятел, където се продават златни неща (злато), и писмено му указва с тези пари да вземе злато и да изплати неговия зекят. Джаиз е и по-късно да му изплати книжните пари. След като даването на зекята на книжните пари е толкова лесно, поради нежеланието да се съблюдават тези указания (повели) в книги по фъкъх, не е правилно вместо злато да се дават книжни пари, защото те имат номинална и временна стойност. Онези, които не желаят да съблюдават указанията на книгите по фъкъх, и извършват ибадетите според своите разбирания   на   свещените   айети,   се   наричат   безмезхебници   или заблудени, еретици. На такива заблудени хора трябва да се каже: “Аз извършвам ибадетите си не  според твоите разбирания  на свещените айети и хадис-и шерифи, а според разбиранията и ука-занията на мезхеб имамите”. Книгите, които предават разбиранията и указанията на мезхеб имамите “рахиме-хумуллаху теаля”, се наричат книги по фъкх.