СОХБЕТ.........................................................НА КОГО НЕ СЕ ДАВА ЗЕКЯТ

1.На лишен от разсъдък;

2. На покойник за кефен;

3. На неверник;

4. На богат;

5. На усул [баща и дядо или майка и баба] и фуру [деца и внуци];

6. На съпруга;

7. На своя роб;

8. На своя мукатеб [роб, който ще бъде освободен, след като плати определена сума на своя господар];

9. На своя мудеббер (роб, който ще бъде освобен след смъртта на собственика).

   По въпроса дали съпругата може да даде зекят на своя съпруг или не може има  разногласие  сред  учените  муджтехиди,  но  най-правилното е, че не може да се даде.

   Ако един човек е дал зекят на своя син, предполагайки че е чужд, или ако е дал зекят на неверник, предполагайки че е мюсюлманин, въпреки че на такива хора не се дава зекят, той – според най-правилния иджтихад – не бива да навакса зекята, защото не е знаел за същността на тези хора.

 

СОХБЕТ................................................................................КАДЕР (СЪДБА)

   Кадерът (съдбата) и казата в изначалността са знанието на Аллаху теаля относно това, което рабите ще искат да извършат. Това е изначално знание, а не е изначална заповед. Т.е. Аллаху теаля в изначалността е знаел това, което ще искаме да направим (по наше собствено желание), но не ни е заповядал да го извършим. (Сеййид Абдулхаким Арваси)

Шейтанът дошъл при Иса (алейхисселям) и казал:

- Казваш, че се случва това, което Аллаху теаля е предопределил в изначалността, така ли е?

- Да, така е!

- Щом е така, хвърли се от склона на тази планина. Ако в изначалността за теб е предопределено спасение, то тогава нищо няма да ти стане.

- О, проклетнико! Аллаху теаля изпитва рабите Си, а рабът няма право да изпитва Създателя си!