МЕНКЪБЕ…………..…………ДА ОТИДЕ В СЕЛОТО СИ ДА ПИЕ АЙРЯН!

Един човек от анадолските села останал в Медина дълги години. Оженил се там и бил назначен на определена длъжност в Худжре-и сеадет. Един ден се разболял, имал висока температура. Приискало му се айрян. Помислил си: „Ако бях на село, щях да си направя айрян и да го изпия.“ През нощта Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) се явил в съня на Шейх-ул-Харам и му заповядал да назначи друг човек на неговото място. Шейх-ул-Харам казал: „О, Пратенико на Аллах! На тази длъжност е еди-кой си от общността ви.“ Любимият ни Пейгамбер му отвърнал: “Кажи му да отиде в селото си и да пие айрян.“ На другия ден, когато му била съобщена тази заповед, селянинът се подчинил и заминал за селото си. Ако само една мисъл причинява такава вреда, Аллаху теаля да опази, какви ли ще са последиците от някаква неприлична дума, казана дори и на шега, или някаква неприлична постъпка.

МЕНКЪБЕ……………………………………...............….ЗЛАТНИТЕ МОНЕТИ

Мухаммед бин Мункедир е разказал следното: „Един човек отиде на джихад, оставяйки осемдесет златни монети на съхранение у баща ми. Каза му: „Скрий ги! Но ако има крайно нуждаещи се, можеш да им помогнеш.“ В Медина имаше глад и баща ми раздаде всичките златни монети на нуждаещите се. Собственикът на златните монети дойде и си ги поиска. Бащи ми му каза да дойде на другия ден. Отивайки до гроба на Расулюллах (салляллйху алейхи ве селлем), се помоли до сутринта. В полунощ дойде един човек и му каза: „Протегни си ръката!“ Даде му една кесия златни монети и изчезна. Бащи ми се прибра вкъщи и след като преброи монетите видя, че са осемдесет на брой, зарадва се и веднага ги върна на собственика им.“