РАЗКАЗ.....................................................НЕ ДАВАЙТЕ БЪРЗО РЕШЕНИЕ

Имало в едно село, един възрастен беден човек... Той имал приказен бял кон, та краля на страната бил готов да даде почти цялата хазна на кралството, за да притежава коня, но въпреки това, стареца не се съгласявал да продаде коня...

Казвал:

- Този кон не е само кон за мен. В същото време е и мой приятел. Човек, може ли да продаде приятеля си?

Една сутрин става и гледа, коня го няма... Хората, събрали се при стареца, казали:

- То се знаеше, че няма да оставят този кон на теб и ще го откраднат. Ако беше го продал на краля, до края на живота си, щеше да живееш, като бей.

- Почакайте! Недейте да бързате да давате решение! Само коня се изгуби. Това е истината за сега. За по нататък не се уморявайте. Изгубването на коня да ли е злополука, или не е, още не знаем.

Селяните се изсмели гръмко. Не минали и петнадесет дена, една нощ коня се завърнал, заедно с още дванадесет диви коня.

Селяните се извинили на стареца:

- Ти излезе прав. Изгубването на коня, стана голямо благоденствие за тебе. Сега имаш цяло стадо коне.

- Пак бързате да давате решение. Кажете само, че коня ми се е върнал. Това е действителността за сега. По нататък, какво ще стане не се знае.

След една седмица по-късно, единствения му син, при опитомяване на конете, паднал и си счупил крака.

Селяните пак дошли при стареца:

- Пак си прав. Сина ти, дълго време ще лежи болен. Няма кой да се грижи за теб. Сега си в по-трудно състояние.

- Вие сте се заразили от болестта, да давате бързо решение. Не знаете края му до къде ще иде...

След няколко седмици, враг с много голяма войска, нападнал тази страна. Краля, извикал във войската всички младежи, които могат да носят оръжие. Служебните лица, взели за войници, всичките младежи от селото с изключение на сина на стареца. Селото било обзето от скръб. Защото, нямало шанс да спечелят войната.

Селяните, отново дошли при стареца.

- Пак ти излезе прав. На сина ти крака може да е счупен, но поне е при теб. Нашите може би никога няма да се върнат. Счупването на крака му, е бил голям шанс, а не злощастие.

Този път, стареца им дал следния отговор:

- Вие продължавайте да давате бързо решение! Когато се затваря една врата, то се отваря друга врата. Никой не знае, къде и кога, какво ще стане. Единствено Аллаху теаля знае нещата, които ще се случват занапред.