СОХБЕТ……………КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ НА МУХАММЕД АЛЕЙХИССЕЛЯМ

Наблюдавани са хиляди чудеса на Мухаммед (алейхисселям). Това се потвърждава и от приятелите му, и от враговете му. Едно от най-ценните чудеса бе неповторимият му нрав. Хазрети Ебу Саид ел-Худри предава: “Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) даваше трева на животните, връзваше камилата, метеше къщата, доеше овцата, кърпеше чорапите и дрехите си, ядеше заедно със слугите, мелеше на ръчна мелачка щом слугата се умореше. Пазаруваше и сам носеше покупките. Пръв той даваше селям, независимо дали човекът срещу него бе млад или възрастен, богат или беден. Пръв той протягаше благословената си ръка, за да се здрависа с тях. За него всички бяха равнопоставени - бедни и богати, бели и черни, роби и господари. Ходеше навсякъде, където го поканеха. Не подценяваше онова, което му се поднасяше за ядене, та дори да беше нещо малко. Не оставяше храна от сутринта за вечерта и от вечерта за сутринта. Имаше прекрасен нрав. Обичаше да върши добрини и да се отнася добре с всеки. Бе усмихнат и сладкодумен, но не се смееше, когато говореше. Изглеждаше тъжен, но в никакъв случай не и намусен. Бе снизходителен, но не и долен. Бе величествен и внушаваше страх и уважение, но не беше груб. Бе мил и щедър, но не настояваше и не даваше нищо напразно, съжаляваше всеки. Благословената му глава винаги бе наведена. Не чакаше нищо от никого. Който иска щастие и спокойствие, да бъде като него!”

Енес бин Малик разказва: “Служих на Расулюллах десет години и нито веднъж не ми каза “Уф!”. Никога не ми направи забележка.”

Ебу Хурайра казва: “По време на едно сражение поискахме от него да се помоли за унищожаването на неверниците, а той ни отговори: “Аз не съм изпратен, за да кълна хората и за да бъдат наказани те. Изпратен съм, за да върша добрини на всеки и за да може хората да постигнат спокойствие.” Аллаху теаля в сура Енбия 107-и айет казва, меал: “И те изпратихме наистина като милост за световете.”