Думата “суннет” в нашата религия носи три различни значения в зависимост от контекста. Когато думите “Книга” и “Сунна (Суннет)” се кажат заедно, “Книга” означава Коран-и керим, а “Сунна” са хадис-и шерифите. Когато се каже “фарз и суннет”, “фарз” са заповедите на Аллаху теаля, а суннет – повелите на Пророка ни “салляллаху алейхи ве селлем”. Когато думата “суннет” се използва самостоятелно, означава ислям, т.е. всички заповеди на исляма. Книгите по фикх ни учат на този факт. Например, в “Мухтасар-и Кудури” пише: “Най-достоен за имам (сред всички кандидати) е онзи, който най-добре познава суннета.” В “Джевхере” – обяснявайки това – се казва: “В този контекст “суннет” означава Ахкям-и ислямиййе (т.е. заповедите и забраните на исляма).”

СОХБЕТ………………….КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ НА МУХАММЕД    АЛЕЙХИССЕЛЯМ    

Смелостта му бе безпрецедентна. По време на битката при Хунейн, когато мюслиманите се бяха разпръснали и той бе останал само с трима-четирима, на няколко пъти сам отблъсква атаките на неверниците, но не отстъпи и една крачка.

Пиеше вода бавно и на три глътки като първо изричаше Бесмеле, а накрая казваше: “Елхамдулиллях!” (Хвала на Аллаху теаля!).

Ползваше различни парфюми, с които намазваше лицето, ръцете и главата си. След ятсъ (нощния намаз) лягаше да спи, събуждаше се около полунощ и до сутринта правеше ибадет. Лягаше на дясната си страна, слагайки дясната длан под дясната си буза, прочиташе някои знамения от Куран-и керим и заспиваше.

В дома си обезателно имаше огледало, гребен, мисвак, кутийка за антимон, ножица и игла. Всичко това носеше със себе си по време на пътуване.