МЕНКЪБЕ......СЪСТРАДАНИЕТО НА МУХАММЕД АЛЕЙХИССЕЛЯМ (1)

Расулюллах (алейхисселям) имаше една възрастна съседка. Веднъж тя изпрати дъщеря си при Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), заръчвайки ѝ да каже на Пратеника (алейхисселям): “Нямам дреха, с която да кланям намаз. Изпрати ми някаква!” Расулюллах (алейхисселям) тогава нямаше друга дреха, но свали своята и я даде на жената. Когато обаче дойде време за намаз, той не успя да отиде до месджида, защото бе останал без никакви дрехи. Щом Есхаб-и кирам научиха за това, си рекоха: “Расулюллах (алейхисселям) е толкова щедър, че е останал без дреха и не може да дойде за намаз! И ние да раздадем на бедните каквото имаме.” Тогава Аллаху теаля изпрати 29-о знамение на сура Исра, меал: “И не сторвай ръката ти да е прикована към шията (в скъперничество), и не я разтваряй всецяло, та да не станеш упрекван, безпомощен!”

   В същия ден, след намаз, Хазрети Али отиде при Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и му каза: “Я, Расулеллах! Днес взех назаем осем динара, за да посрещна нуждите на семейството си. Ще дам половината на теб. Купи си одежда!” Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) отиде на чаршията и си купи дреха за два динара. Отивайки да купи храна с останалите пари, видя сляп човек, който казваше: “В името на задоволството на Аллаху теаля и за спечелването на Дженнетски дрехи! Кой ще ми даде една одежда?” Тогава Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) му даде купената си дреха. Слепецът взе дрехата, усети прекрасната миризма и веднага разбра, че тя е била докосната от благословената ръка на Расулюллах (алейхисселям), защото Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям), ако докоснеше някоя дреха, дори после да се скъсаше от старост, продължаваше да ухаеше на мускус. (Следва продължение…)