СОХБЕТ.......................................НАСТАВЛЕНИЯ ОТ ИМАМ-Ъ РАББАНИ

Големият ислямски учен, предводител сред любимите на Аллаху теаля, най-силният защитник на Ехл-и суннета срещу безмезхебниците и заблудените, разпространител на избраната и обичана вяра от Аллаху теаля, големият мюджахид унищожител на нововъведенията (бидатите), големият учен на исляма Имам-ъ Раббани Мюджеддиди елфисани Ахмед бин Абдул-ехад Фаруки Серхенди “рахметуллахи алейх”, в неповторимата си книга в ислямския свят “Мектубат”, първи том, двадесет и девето писмо казва:

Постъпките, от които Аллаху теаля е доволен са фарзовете и нафилетата. Пред фарза, нафилетата нямат никаква стойност. Да се изпълни един фарз на време е по-ценно от това хиляда години непрекъснато да се изпълнява нафиле (допълнителен) ибадет. Това е така за всеки вид нафиле, например, намаз, зекят, орудж, зикир (споменаването на Аллаху теаля). Дори при изпълнението на един фарз, да се изпълни един от суннетите му, и един едеб от едебите му е много пъти по-ценно, отколкото изпълнението на другите нафилета. Веднъж Омер-ул-Фарук “радияллаху анх” след сутрешния намаз не успя да види един от познатите си между джемаата. Казаха му, че може да се е успал, понеже всяка нощ кланял нафиле намази. Той повели: “Да беше спал цяла нощ и да беше дошъл за сутрешния намаз за да го изпълни заедно с джемаат, щеше да е по-добре.” Вижда се, че при изпълнението на един фарз, да се направи един от едебите му и да се избегне един от мекрухите е много по-ценно от зикр, фикр и муракаба (съзерцателност). Разбира се, ако те се правят заедно  с изпълнението на едебите и избягването на мекрухите, тогава допринасят голяма полза. Но без тях за нищо не струват. Затова да се даде една лира зекят, е по-хубаво от даването на хиляда лири нафиле садака. Когато се дава една лира зекят ако съблюдава едеба, например тя да се даде на близък роднина е многократно по-значимо от раздаване на нафиле садака (милостиня). [Оттук се разбира, че онези, които искат да кланят намази през нощта, трябва да изпълняват намазите каза.] Книгата “Мектубат” е написана на персийски език. Имам-ъ Раббани (куддисе сиррух) умира през 1034 (м. 1624) година в Индия, в град Серхенд.