СОХБЕТ………………….КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ НА МУХАММЕД АЛЕЙХИССЕЛЯМ

На събранията той не отделяше специално място за себе си и забраняваше на другите да правят това. Където и да се намираше, не сядаше на най-почетното място, а сядаше накрай и казваше на мюслиманите да постъпват по същия начин. Отнасяше се толкова добре с всекиго, че всеки смяташе, че няма по-ценен човек за Расулюллах (алейхисселям) от него. Изслушваше нуждаещите се или седящите с него и изтърпяваше всичко тяхно, докато си заминат.

    Ако някой поискаше нещо, той не отказваше и даваше, или пък отказваше по най-учтив начин. Беше им като милостив баща. По отношение на справедливостта, всички бяха равни за него. Неговите събрания бяха събрания на знанието, търпението, срамежливостта, сигурността. В тях никой не говореше на висок глас, нито някой биваше обвиняван, нито пък се разкриваха недостатъци. Високопоставени сред присъстващите бяха онези, които се страхуваха най-много от Аллаху теаля. Всички бяха скромни. Проявяваха уважение към възрастните и милост към малките. Обръщаха внимание на нуждаещите се, преди да обърнат на самите себе си. Предпочитаха ги пред самите себе си. Защитаваха бедните и чужденците.

    Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) винаги беше усмихнат и милосърден. Не се караше с никого, нито викаше, нито нагрубяваше. Не разкриваше недостатъците на хората. Не беше стиснат. Замълчаваше си, когато виждаше нещо неподходящо. Не разкриваше незадоволството си и не подтикваше хората към отчаяние.

    Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) странеше от три неща:

  - от това да се кара с хората;

  - от това много да говори;

  - от това да се занимава с ненужни неща.

     Той не правеше три неща:

  - не кореше никого, нито в лицето, нито зад гърба му;

  - не разнищваше недостатъците на хората;

  - не изговаряше лоши думи за никого.