СОХБЕТ......................ОБИТАТЕЛИТЕ НА ДЖЕННЕТА И ДЖЕХЕННЕМА

Пейгамберът ни “алейхисселям” в един хадис-и шериф е повелил: “Голяма част от обитателите на Дженнета са от бедните, а голяма част от обитателите на Джехеннема са от жените.” Във връзка с това хазрети Аише “радияллаху анха” попитала: “Каква е причината? Защо голяма част от обитателите на Джехеннема са жени?” Расул-и екрем “салляллаху алейхи ве селлем” пояснил: “Не проявяват търпение при беда (нещастие) и ако от човека, от когото са видели десет добрини, видят една злина, те веднага забравят за десетте добрини и постоянно повтарят тази една злина. Много обичат земните украшения, не работят за ахирета и злословят много (извършват гъйбет).” Всеки, който притежава тези качества, било то мъж или жена, е от обитателите на Джехеннема.

СОХБЕТ.........................................ТАРИКИТЕ (ПЪТИЩАТА НА ЕВЛИИТЕ)

   Тариките (пътищата) на евлиите (любимите раби на Аллаху теаля) са истински. Нямат отклонение от Исляма, дори колкото косъм. [Във всеки век е имало лъжци и заблудени - правещи религията средство за спечелване на земни блага, имущество и власт, които са се представяли за евлии, мюршиди (евлия, който може да стори и другите евлии) и религиозни водачи. Все още има зли хора във всяка професия, във всеки занаят или пост. Виждайки тези, които търсят своите печалби и удоволствия, докато вредят на другите хора, би било несправедливо и невежо да се унижат професиите и постове, с които имат връзка подобни хора. Това е равносилно на помагане на угнетителите. Поради тази причина, наличието на заблудени религиозни водачи и на невежи и фалшиви тарикатчии, не ни дава правото да говорим лошо против ислямските учени, тасаввуфските водачи и великите личности в Исляма, чиито услуги в историята са изпълнили славни страници. Трябва да осъзнаем, че такива клеветници не са прави.] Евлиите могат да показват керамети (необикновени неща). Всички те са истински и верни. Имам Абдуллах Яфи казва: “Кераметите на Гавс-ус-секалейн мевляна Абдулкадир Джейляни (каддесаллаху теаля сиррахул азиз) са станали толкова известни и така са се предавали от уста на уста, че не може човек да се съмнява или да не се вярва в тях, тъй като общоизвестността - наречена теватур, е доказателство.”