СОХБЕТ.......................................................ОТЛАГАНЕ НА ПОКАЯНИЕТО

Али “радияллаху анх” е казал: “Ебу Бекр “радияллаху анх” е правдив. Чух от него да казва, че Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” е заявил: “Ако човек, който е извършил грях, се покае и изпълни абдест, и след това изпълни намаз, и каже истигфар за този грях, Аллаху теаля – без съмнение – ще му прости, защото Той в 109-о знамение на сура Ниса (по смисъл) казва: “Който стори зло или себе си угнети, а сетне помоли Аллаху теаля за прошка, ще открие, че Аллаху теаля е много милостив и опрощаващ.” В един хадис-и шериф се казва: “Ако човек извърши грях и след това съжали за своята постъпка, това съжаление ще стане кеффарет (компенсация) за греха, т.е. причина зе неговото опрощение.” В друг хадис-и шериф се казва: “Ако човек, който е извършил грях, направи истигфар и тевбе, но повтори греха, след което отново каже истигфар и тевбе, но потрети греха, след което отново каже тевбе, то при четвъртото извършване грехът ще се запише като голям.” В друг хадис-и шериф се казва: “Мусеввифите са погубени.” Т.е., онези, които отлагат тевбето, са в загуба. Люкман Хаким “радияллаху теаля анх” е бил евлия или пророк. Той е наставлявал своя син със следното: “Синко, не отлагай покаянието за утре, защото смъртта идва внезапно!” Имам Муджахид е казал: “Човек, който не прави покаяние всяка сутрин и вечер, ще е извършил зло на себе си.”