СОХБЕТ....................АЛЛАХУ ТЕАЛЯ НИ ИЗПРАЩА ВСЯКА БЛАГОДАТ

   Хвала и благодарност на Аллаху теаля, Който ни изпраща всяка благодат, и като най-голяма благодат ни даде честта да бъдем мюсюлмани и ни направи ценни, сторвайки от уммета (общността) на Мухаммед (алейхисселям)[мир нему]!

   Трябва добре да се помисли и разбере, че само Аллаху теаля е Онзи, Който изпраща всяка благодат. Само Той е Създателят на всичко. Все Той поддържа съществуването на всяко същество. Превъзходните и добри качества у рабите са Негови блага и добрини. Животът, разумът, знанията, силата, зрението, слухът и говорът ни са все от Него. Все Той е Изпращащият различните видове блага и добрини, които не могат да бъдат преброени. Все Той е Този, Който спасява хората от трудности и страдания, приема ду’ите, премахва тревогите и бедите. Само Той създава препитанието и го изпраща до нас. Толкова е щедър във вършенето на добро, че не прекъсва препитанието на грешниците. Толкова много прикрива греховете, че не излага пред всички хора престъпващите, които не се вслушват в заповедите и не отбягват забраните Му, и не разкъсва завесите на честта. Толкова много прощава и такава милост проявява, че не прибързва в наказването на заслужилите наказание и мъчение. Разпръсква благословиите и добрините Си и върху Своите приятели, и върху Своите врагове. Не щади нищо за никого. И като най-висша, най-ценна благодат, Той посочва правилния път, пътя на щастието и спасението. Насърчава ни към неотклоняване от правия път и влизане в Дженнета. Заповядва ни да следваме Любимия Му Пейгамбер “салляллаху теаля алейхи ве селлем”, за да можем да се сдобием с безкрайните благословии в Дженнета, неизчерпаемите наслади и Неговото задоволство, Неговата любов. Ето, благословиите на Аллаху теаля са толкова очевидни, колкото е и слънцето. Добрините, които идват от другите, всъщност пак идват от Него. Той отново е Този, Който сторва другите посредници, дава им желанието и силата да вършат добро. Поради тази причина, Той е винаги Този, Който изпраща всички благословии, идващи отвсякъде и от всички хора. Да се очаква добро и благодеяние от друг е като да се иска залог от депозитаря или милостиня от бедняка. Истинността и уместността на думите ни се знаят и от невежите така, както и от учените, и от дебелоглавите (тъпите) така, както и от интелигентните и разумните хора, защото всичко казано е видно. Дори не е необходимо да се помисли.