СОХБЕТ.......................................................................... КАКВО Е ЗИКИР?

Зикр означава да се мисли за Аллаху теаля. Това може да стане със сърце. Когато човек прави зикр, сърцето му се пречиства. Това означава, че от него излиза земната любов и се настанява любовта към Аллаху теаля. Събирането на много хора, тяхното викане, танцуване и въртене не е зикр. През последните сто години бяха измислени много неща под името на тасаввуфа. Пътят на големците и на Есхаб-и кирам се забрави. Невежи хора и грешници дори – представяйки се за шейхове – започнаха да вършат грехове (харами), наричайки ги “зикр” и “ибадет”. Особено в последните времена не остана текке, което да не е заразено с харами, шиизъм и безмезхебие. Днес почти няма истински тасаввуфски учен в Истанбул, Анадола, Египет, Ирак, Иран, Сирия и Хиджаз, т.е. в никоя ислямска страна. Многобройни са обаче фалшивите шейхове и тарикатчии, експлоатиращи мюсюлманите. Наше задължение е да четем старите и истински книги на големците в религията и да коригираме нашите дела в съответствие с тях. Не бива да ни подвеждат крадците на имот и религия, които работят зад завесата на ценни имена, като “тасаввуфски пос-ледователи”, “шейхове” и “мюриди”. Трябва да ги избягваме!

СОХБЕТ…………КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ НА МУХАММЕД    АЛЕЙХИССЕЛЯМ 

Нещата, които виждаше за пръв път или неочаквано, тълкуваше, че са за добро. Не смяташе нищо, че носи нещастие. Когато бе тъжен, си хващаше брадата и размишляваше. Когато бе тъжен, също започваше да кланя намаз. Сладостта от намаза премахваше тъгата му.

 Пейгамберът ни (алейхисселям) се страхуваше от Аллаху теаля и правеше ибадет толкова много, че никой не бе успял да повтори същото. Кланяше намаз, докато му се подуят благословените крака. Когато го питаха: “Я, Расулеллах! Защо се престараваш толкова много, при условие, че на теб ти е опростено?”, той отговаряше: “Да не бъда ли най-благодарният раб на Аллаху теаля?”