СОХБЕТ……………………………….…МЮСЮЛМАНИТЕ НЕ СА НЕВЕЖИ (2)

Израснали ценни учени, съдии, специалисти и учители, които още се помнят с почит. Мюсюлманите се превърнали в учители на света и водачи на цивилизацията. Европейците, които са били полуварвари в онези времена, са придобили научните си познания в ислямските университети. Дори християнски религиозни водачи, като папа Силвестър, се образовали в андалуските университети. Редица научни термини, които днес се ползват в европейските езици, са останали още оттогава, например за “химия” се използва думата “chemie”, а за алгебра “al-gebra” [произлиза от арабската дума “Еl-cebire”], защото първите разпространители на тези знания из света са били мюсюлманите араби.

   Когато европейците са мислели, че земята е плоска и заобиколена от стени, мюсюлманите са открили, че тя е кръгла и се върти. В пустинята на Синджар, в околностите на Мосул, са измерили дължината на меридианите, като данните им съвпадат със сегашните. Освен това арабите мюсюлмани се захванали да превеждат книгите на древните гръцки и римски философи – които са били категорично забранени от крайно невежите и фанатизирани свещеници на Средновековието – и ги опазили от изчезване. Факт, който разумните християни също признават, е че истинският Ренесанс (възраждане на древни ценни знания) не е започнал в Италия, а в Арабия по време на Аббасидите. Т.е. много преди европейския Ренесанс. Много жалко е, че този изумителен напредък е загубил изведнъж своя темп през седемнадесети век. Причината за тази катастрофа се е криела в дейността на масоните, юдеите и невежите фанатици в религията, които са станали пречка на мюсюлманите в следването на новите открития, казвайки им: “Всичко що е направено от християните е харам за мюсюлманите. Мюсюлманин, които ги приеме и извърши, ще стане неверник.” В близкото историческо минало най-големите водачи на мюсюлманите в знанието са били османлиите. Целият християнски свят е преминал в организирана политическа и военна агресия спрямо тази ислямска държава, за да намалят нейната заинтересованост относно развитието в света и новите открития. Кръстоносните походи, от една страна, и подривните и сепаратистки дейности на ехли бид’ат (еретичните мюсюлмани), появили се в резултат на тяхната дейност, от друга страна, са попречили на османците да водят света в науката и техниката.