СОХБЕТ………………………………..…МУХАММЕД (АЛЕЙХИССЕЛЯМ)

   Той е Любимият на Аллаху теаля, най-високопоставеният, най-красивият и най-честитият сред всички хора и създания във всяко едно отношение. Той е похваленият от Аллаху теаля последен и най-високопоставен пейгамбер (пророк), избран като пратеник за всички хора и джинове. Изпратен е като милост за световете и всичко е създадено в негово име. Благословеното му име Мухаммед (алейхисселям) означава “премного възхваляваният; отново и отново възхваляваният.” Ахмед, Махмуд и Мустафа са част от другите му благословени имена. Баща му се казваше Абдуллах. Мухаммед (алейхисселям) се роди 53 години преди Преселението, на 12-ти рабиу’л-еввел, понеделник вечерта, когато наближаваше сутринта. Това се случи в град Мекка. Според историците тази дата съответства на 20 април 571 година (по Григорианския календар). Няколко месеца преди неговото рождение почина баща му Абдуллах, а когато бе на 6 години почина и майка му Амине. Поради тази причина той бе наречен “Дурру’л йетим” (Единствената, голямата и най-ценна перла в седефа на Вселената). До 8-годишна възраст остана при дядо си Абдулмутталиб, а след неговата смърт при чичо си Ебу Талиб. На 25 години се ожени за майка ни Хадиджету’л-Кубра. Първородният му син от тази жена бе Касим. Сред арабите съществуваше традицията бащите да се назовават с имената на първите си синове и затова Пейгамберът ни (алейхисселям) бе наречен “Ебу’л Касим” т.е. бащата на Касим.

   На 40 години Аллаху теаля му извести, че е пратеник на всички хора и джинове. След три години започна да призовава всички към вярата. На 52 годишна възраст се случи събитието “Ми’радж” (Възнесение). Когато бе на 53 години, през 622 година, се пресели (Хиджра) от Мекка в Медина. Воюва двадесет и седем пъти. През 11 година по Хиджра (632 година), на 12-ти рабиу’л-еввел, понеделник преди обяд, на 63-годишна възраст, той почина в Медина.