СОХБЕТ…………………..…………ЕПОХАТА НА НЕВЕЖЕСТВОТО (1)

Преди да се роди Гордостта на битието Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) в целия свят, от морална гледна точка, цареше ужасна несправедливост и пълен мрак. Хората бяха ожесточени, озлобени. Религиите, изпратени от Всевишния Аллах бяха забравени, Неговите закони бяха заменени с личностни идеи, мисли.

   Всички народи забравиха Всевишния Аллах, единобожието – извора на спокойствието, щастието, блаженството и радостта. Бурята на неверието бе изкоренила вярата от сърцата. В душите, на мястото на вярата в Аллаху теаля , се бе появила вярата в поклонение на идоли.

   Религията на Муса (алейхисселям) бе забравена, а свещената книга Теврат, низпослана нему бе изопачена. Религията на Иса (алейхисселям) – назарянството, бе напълно изопачена [бе превърната в християнство]. Вече нямаше нищо общо с една религия. Възприета бе идеята за триединството – трите същности на бога, т. нар. троица. Съдържанието на свещената книга Инджил също бе променено. Появиха се изменените му варианти, които бяха написани от свещеници. И двете свещени писания престанаха да бъдат словото на Аллаху теаля.

   В Египет хората се придържаха към законите на видоизменилия се Теврат, а във Византия господстваше изцяло променената религия на Иса

(алейхисселям). В Иран (Персия) се кланяха на огъня и този огън не бе изгасен цели хиляда години. Религията на Китай бе конфуцианството, а на Индия – будизмът. Тези религии бяха измислени.

  В Арабия положението бе още по-лошо. В най-скъпото за Всевишния Аллах място, в свещеното Кяабе, арабите бяха поставили триста и шестдесет идола. Кяабе бе образецът на Бейт-и Ма’мур, който се намира на Арша и бива посещаван от меляикетата. Всеки, който се отнасяше с неуважение към Кяабе, в най-кратък срок получаваше заслуженото наказание от Аллаху теаля.