СОХБЕТ……………………………..ЕПОХАТА НА НЕВЕЖЕСТВОТО (3)

Широко разпространени бяха алкохолизмът, хазарта, проституцията, кражбите, насилието, несправедливостта, лъжата и т.н. Силните използваха като средство насилието спрямо слабите. Жената  бе подлагана на унижение – продаваше и се купуваше като обикновена вещ. А раждането на момиче, от една част от обществото, се приемаше като беда и позор за семейството. Това ужасно схващане доведе чак до това, че започнаха да заравят дъщерите си живи в предварително приготвени пясъчни ями, без да чуват техните ридания и молби, сладките и нежните им думи, като „тате“, „татенце“. Всичко това смятаха за героизъм и не изпитваха никакви угризения на съвестта. Добродетелите, като милосърдие, състрадание, човещина, справедливост, благодеяние, като че ли бяха изчезнали.  

     Единствено литературата и реториката (ораторското изкуство) бяха на пиедестал. Поетите и поезията заемаха много важно място. Добрият поет, а заедно с него и племето, към което спадаше, се славеха с голямо уважение. В определени дни от годината арабските племена се събираха на определени тържища и се провеждаха състезания за най-хубави стихове и речи. А произведенията на първенците се окачваха на стените на Кяабе. Най-известните седем стиха на епохата на невежеството, окачени на стените на Кяабе бяха наричани „ел-Муаллакатус-Себ’а“, т.е. седемте окачени.      Отношението към религията в Арабия по това време бе различно: една част от хората бяха пълни атеисти и за тях не съществуваше нищо, освен земния живот, друга част от тях вярваха в Аллаху теаля и задгробния живот, но не приемаха, че ще дойде последния пратеник. Трета част от хората вярваха в Аллаху теаля, но не вярваха в задгробния живот. Друга голяма част от населението правеха ширк (съдружаваха) на Аллаху теаля и се кланяха на идоли. Всеки от мушриците (съдружаващите, идолопоклонниците) имаше по един идол в дома си.

     Освен тях имаше и такива, които принадлежаха към религията на Ибрахим (алейхисселям) и се наричаха ханифи. Те вярваха единствено във Всевишния Аллах и стояха далеч от идоли. Дядото, бащата и майката на Пратеника (салляллаху алейхи ве селлем), и някои други хора принадлежаха към тази религия. Всички групи освен ханифите бяха в заблуда, голяма тъмнина и мрак.