СОХБЕТ…………………….…...НАМАЗЪТ Е СТЪЛБА НА РЕЛИГИЯТА

Пейгамберът ни “салляллаху алейхи ве селлем” в един хадис-и шериф казал: “О, хора от моята общност (уммет) и Есхаб мой! Намазът,  извършен съблюдавайки правилата му, е най-висшестоящото дело сред обичаните от Аллаху теаля дела. Той е суннетът на Пейгамберите. Той е обичан от меляикетата. Той е сиянието на марифета [познанието на Аллаху теаля], земята и небесата. Той е силата на тялото. Берекетът на препитанията. Той е причина за приемането на дуата (молитвата). Той е застъпникът пред меляикето на смъртта (Мелекюл-мевт). Той е светлината в гроба. Той е отговор за Мюнкер и Некир. Той е сянка над него в Съдния ден. Той е подслон от огъня на Джехеннема. Той е онова, което кара да се премине през моста Сърат като светкавица. Той е ключът на Дженнета. Той е корона в Дженнета. За вярващите Аллаху теаля не е дал нищо по-важно от намаза. А ако имаше по-висшестоящ ибадет от намаза, първо него щеше да даде на вярващите (мю’мините). Защото някои меляикетата са постоянно в къям, някои в рукю, някои в седжде, а някои са в тешеххюд. Той събра всичко това в един рекят намаз и го подари на вярващите (мю’мините). Защото намазът е главата на имана, стълба на религията, словото на исляма и ми’раджът (възнесението) за вярващите. Той е светлината на небето. Той е спасителят от Джехеннема.”

   Големият евлия Хазрети Джунейд-и Багдади казал: “Един час в земния живот е по-добър от хиляда години в Съдния ден, защото в този един час може да се извърши праведно и прието от Аллаху теаля дело, а в другите хиляда години е невъзможно да бъде сторено нищо.” Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” повели: “Ако някой съзнателно съедини един намаз с друг (т.е. ако съзнателно го изпусне) ще гори осемдесет хукбета в Джехеннема.” Едно хукбе е равно на осемдесет години в отвъдния живот, а един ден в отвъдното е равен на хиляда земни години.