МЕНКЪБЕ…………………………ТЪГАТА ОТ ПРОПУСНАТИЯ НАМАЗ

   Един ден Хазрет-и Али “радияллаху анх ве керремаллаху веджех” пропуснал икинди (следобедния) намаз. От тъга се хвърлил надолу по един хълм. Пъшкал, охкал и стенел. Пейгамберът ни Мухаммед Мустафа “салляллаху алейхи ве селлем” след като получил вест за това, заедно с Есхаба си отишъл при него. Пейгамберът ни, който е Султанът на Вселената “салляллаху алейхи ве селлем”, видял неговото състояние и започнал да плаче. Отправил ду’а (молитва) на Аллаху теаля и слънцето отново се издигнало. Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” казал: “О, Али! Вдигни си главата! Слънцето се вижда още”. Хазрет-и Али “радияллаху анх” се зарадвал много и извършил намаз.

МЕНКЪБЕ………………………………......КОЙ ЩЕ ТЕ СПАСИ ОТ МЕН?

   В третата година от Хиджра, в битката при Каттан, когато Пратеникът на Аллаху теаля (салляллaху алейхи ве селлем) лежеше сам под едно дърво, дойде един едър неверник на име Дaсур с меч в ръка и каза: „Кой ще те спаси от мен?“ Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) му каза: „Всевишният Аллах ще ме спаси.“ Джебраил (алейхисселям) се яви в човешки образ и удари неверника по гърдите. Той се строполи на земята и мечът падна от ръката му. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) взе меча му и каза: „А теб кой ще те спаси от мен?“ Неверникът го помоли, казвайки: „Няма по-добродетелен човек от теб, който да ме спаси.“ Любимият ни Пейгамбер му прости и го пусна. Този човек прие исляма и помогна на много други да станат мюсюлмани.