СОХБЕТ…………….…….ВЯРАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРАВИЛНА (2)

5. Да се вярва, че никой, освен Аллаху теаля не знае неведомото, гайб (тайните неща). Т.е. само Аллаху теаля  знае неведомото и онези, на които Той е съобщил. Меляикетата, джиновете, шейтаните и дори пейгамберите не знаят гайб, но Аллаху теаля може да даде знания за неведомото на Своите пророци и праведни раби.

6. Да не се отхвърля съзнателно никоя заповед на религията ни, касаеща вярата и делата, без да има крайна необходимост от това. Човек напуска исляма ако без принуда и крайна необходимост омаловажи някоя заповед или забрана на исляма, или се подиграе с Коран-и керим, меляикетата, пейгамберите и знанията, предадени чрез тях. Ако каже, че е отрекъл съществуването на Аллаху теаля и меляикетата, или задължителността на намаза и гусюла, поради крайни обстоятелства (от рода на заплашване със смърт), той не става неверник.

7. Не бива да има съмнение и колебание в необходимите знания, които ислямът повелил по ясен начин. Човек ако се осъмни, че намазът е фарз, а виното, алкохолът, хазартът, лихвата и рушветът са харам или ако каже “Това е халял” за един известен харам, или “Това е харам” за един халял – всичко това довежда до напускане на вярата.

8. Иманът трябва да бъде такъв, какъвто изисква ислямската религия. Да се вярва в нещата, които разумът разбира или в онова, което философите и фалшивите учени казват – това не е иман. Трябва да се вярва както е повелил Мухаммед “алейхисселям”.

9. Вярващите трябва да обичат само в името на Аллах и да чувстват вражда само в името на Аллах. Те трябва да обичат приближените раби на Аллахю теаля (т.е. мюсюлманите), и да не обича онези, които изразяват вражда към исляма с дела и писания. Мястото на тази вражда е сърцето.

[Ние трябва да проявяваме сладкодумие и усмихнато лице към немюсюлманите и чужденците. С нашия красив морал трябва да ги накараме да заобичат исляма.]

10. Необходимо е да се вярва като мюсюлманите, които не са напуснали пътя на Пейгамбер ни “алейхисселям” и неговите сподвижници. За да притежава правилна вяра, човек трябва да повярва съгласно Ехл-и суннет вел-джемаат (суннитското вероубеждение).