МЕНКЪБЕ…………………….......…МЪКА ЗА ПРОПУСНАТИЯ НАМАЗ

   Един ден Хазрет-и Али “радияллаху анх ве керремаллаху веджех” пропуснал икинди (следобедния) намаз. От тъга се хвърлил надолу по един хълм. Пъшкал, охкал и стенел. Пейгамберът ни Мухаммед Мустафа “салляллаху алейхи ве селлем” след като получил вест за това, заедно с Есхаба си отишъл при него. Пейгамберът ни, който е Султанът на Вселената “салляллаху алейхи ве селлем”, видял неговото състояние и започнал да плаче. Отправил ду’а (молитва) на Аллаху теаля и слънцето отново се издигнало. Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” казал: “О, Али! Вдигни си главата! Слънцето се вижда още”. Хазрет-и Али “радияллаху анх” се зарадвал много и извършил намаз.

МЕНКЪБЕ…………ДОСТОЙНСТВАТА ОТ ИЗРИЧАНЕ НА  БЕСМЕЛЕ

Веднъж Хазрети Ибрахим Гюлшени беседвал с учениците си. Един от тях попитал:

- Учителю, може ли, с помощта на Аллаху теаля, да се узнае състоянието на умрелите в гроба? Дали са в наказание или благоденствие? Правейки ду’а, може ли да се спасят от мъчение?

Хазрети Ибрахим Гюлшени отговорил по следния начин:

- Един от любимите раби на Аллаху теаля, преминавайки през един гроб, видял умрелия в мъчение. След известно време отново минал от там. Като се съсредоточил към гроба, видял, че умрелия вече не го измъчват. Озадачен се унесъл в размисли. В това време чул един глас: "Човекът, който лежи в този гроб, има малко дете. Майка му, го изпрати да учи наука. Детето, след като научи Бесмеле (Бисмилляхир-рахманир-рахим), в чест на Бесмеле, мъчението на бащата бе премахнато."