МЕНКЪБЕ……………………………………….НЕПОТЪВАЩИЯТ КОРАБ

Ебу Муслим-и Сафтар е от големите евлии. Един ден отплава с кораб. На него имаше много хора. По едно време излезе силен вятър. Вълните станаха високи. Кораба щеше да  потъне.  Товара  на  кораба  го изхвърлиха  в  морето.  Поискаха помощ. Ебу Муслим разказва:

- Заедно с нас на кораба имаше един селянин. При себе си имаше мусхаф. Стана от мястото си, взе мусхафа в ръце и молейки се, започна да прави ду’а:

“Я, Рабби! Ако у някого се намира писмо от султана, на този свят, никой не го напада, не му причинява вреда и се спасява от беди.” Вдигна мусхафа и каза: “Я, Рабби! Това е Твоята книга, която изпрати на нас. Не подхожда на нито един раб, да се удави с Твоята книга в ръка.”

Вълните  веднага  се  върнаха,  морето  пак  стана спокойно и кораба пристигна невредим.

МЕНКЪБЕ…………………..…………………………...…..ПРИЯТЕЛСТВО

Един от големите евлии, когато бил вкъщи, на вратата му се почукало. Погледнал на вън и видял един просяк да иска садака (милостиня). Когато се загледал по-внимателно от прозореца, какво да види? Просякът бил стар негов приятел. Без да се показва на приятеля си, изтичал на вътре, взел всичките пари, спестявани години наред и протегнал ръка да ги даде през полуотворената врата. След като бедняка направил много ду’а (молитви) и си тръгнал, евлията започнал да плаче. Станала свидетел на всичко това, съпругата му попитала:

 - Защо плачеш, да не съжаляваш за дадената садака?