СОХБЕТ…………………ЖАЛБАТА НА ЕДИН ОГНЕПОКЛОННИК (2)

Са’д, беше седнал сред войниците и радостно разговаряше с тях. В това време погледът му падна на надписа върху костта в ръката на стоящия в страни меджуси. Позна почерка на Емир-ул-мюминин - хазрети Омер и внезапно цветът на лицето му се промени. Всички се учудиха при тази внезапна промяна. Са’д отиде при огнепоклонника и каза:

 - Готов съм на всичко! Само не ме изкарвай пред Омер, защото нямам сили да понеса неговото наказание.

 Огнепоклонника, като видя това състояние на командира, много се учуди. Като дойде на себе си, веднага стана мюсюлманин.

 На тези, които питаха: "Защо стана мюсюлманин?", даваше следния отговор:

   - Видях им халифа. Спеше на земята, покрил се със закърпена горна дреха. Също така видях, как треперят от него велики командири. Разбрах, че тяхната религия е истинска. Да се отнася справедливо към някой като мен, който се покланя на огъня... Такава справедливост и такова отношение може да се очаква от хора, които са представители на истинската вяра.

МЕНКЪБЕ………………..ЦЯЛАТА ХАЗНА НЯМА ДА Е ДОСТАТЪЧНА

Веднъж, когато Ебу Юсуф “рахиме-хуллаху теаля” отвърна с “Не зная” на едно запитване му казаха:

- Как така? Получаваш заплата от хазната, а не можеш да отговаряш на въпросите!?

 Имамът отвърна:

      - От хазната (Бейт-ул-мал), вземам възнаграждение дотолкова, доколкото знания имам. Ако трябваше да вземам и за онова, което не зная, цялата хазна нямаше да е достатъчна да ми се плати.