СОХБЕТ............ПЕЙГАМБЕРЪТ НИ МУХАММЕД “АЛЕЙХИССЕЛЯМ” (2)

Още като дете на два пъти пътувал до Шам, заедно с търговците, но се върнал от местността Бусра. Повече никога и никъде не пътувал. Той бил неграмотен, т.е. не е ходил на училище и не е вземал уроци от никого, но въпреки това знаел всичко. Т.е. каквото мислил и искал да научи, Аллаху теаля му съобщавал това. При него идвало меляикето на име Джебраил “алейхисселям” и казвало каквото той пожелае.

Благословеното му сърце свети като слънце и излъчва нур (светлина). Неговите сияния на знанието и познанието на Аллаху теаля се разпространяват по земите, небесата и всички пространства, подобно на радиовълни. Сега тези сияния се разпространяват наоколо и от гроба му. Силата на излъчване нараства всеки момент. Както за приемане на електромагнитни вълни е нужен радио приемник, така и за приемане на неговите сияния е нужно сърце, което вярва в него, обича го и се изчиства по неговия път. Човек, който притежава такова сърце, приема тези сияния и той също започва да ги излъчва (отразява) наоколо. Тези велики хора се наричат eвлии (любими раби на Аллаху теаля). Сърцето на човек, който познава, вярва и обича такъв евлия и стои при него с благоприличие, ще започне да получава нур и фейз (сияние, сила, която тече от сърце в сърце и кара човек да върши харесвани от Аллаху теаля дела). Ще се изчисти и усъвършенства. Същото ще стане ако се мисли за него с уважение и любов. Както Аллаху теаля сторил слънчевата енергия причина за укрепване на нашето тяло, така сторил и сърцето на Мухаммед “алейхисселям” и сиянията, извиращи от него, причина за укрепване на душите и сърцата. Както хранителните вещества, които укрепват човек физически и му дават сила, се появяват благодарение на слънчевата енергия, така думите и писанията на евлиите, които стават храна за сърцето и душата, се появяват благодарение на сиянията, извиращи от благословеното сърце на Мухаммед “алейхисселям”.

Аллаху теаля пратил Коран-и керим на Мухаммед “алейхисселям” посредством меляике на име Джебраил “алейхисселям”. Заповядал на хората онова, което им било нужно и полезно в земния и отвъдния живот, а вредните ги възбранил. Съвкупността от всички тези заповеди и забрани се нарича Ислямска религия или Ислям, и Ахкям-ъ иляхийе.