СОХБЕТ............ПЕЙГАМБЕРЪТ НИ МУХАММЕД “АЛЕЙХИССЕЛЯМ” (3)

Всяка дума на Мухаммед “алейхисселям” е правилна, ценна и полезна. Човек, който вярва в това, се нарича Мю’мин и Мюслиман. А онзи, който не харесва дори една дума на Мухаммед “алейхисселям” се нарича кяфир (неверник). Аллаху теаля обича мюсюлманина и няма да го остави вечно в Джехеннема. Или изобщо няма да го вкара там, или ако го вкара – поради някой грях – накрая пак ще го изкара. Неверникът, от друга страна, не може да влезе в Дженнета. Ще отиде направо в Джехеннема и никога няма да излезе оттам. Вярата и обичта към Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” е начало на всички щастия, спокойствия и добрини, а отричането му е начало на всички болки, страдания и злини.

Той превъзхождал всички пейгамбери по знание, познаване на Аллаху теаля, величие, силна вяра, решителност, мъдрост, интелект, щедрост, смирение, нежност, милосърдие, търпение, усилие, лоялност, вярност, смелост, внушителност, героизъм, красноречие, целомъдрие, красота, доброта, срамежливост, милост, страх от Аллаху теаля и откъснатост от преходни неща. Прощавал всички неприятности, причинени му от приятели и врагове. Не отмъщавал на никого. Когато в битката при Ухуд неверници ранили лицето и счупили благословените му зъби, той казал: “Я, Рабби, прости им! Те не знаят!”

Красивите нрави на Мухаммед “алейхисселям” били изключително многобройни. Всеки мюсюлманин трябва да ги научи и придобие. Ето така за човек ще стане възможно да се спаси от беди и страдания в земния и отвъдния живот, и да постигне застъпничеството на Султана на двата свята “салляллаху алейхи ве селлем”. В хадис-и шериф се казва: “Придобийте нрава на Аллаху теаля!”

МЕНКЪБЕ.............................................СКРОМНОСТТА НА РЕСУЛЮЛЛАХ

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), не виждаше себе си над който и да е. По време на едно пътуване, по пътя щяха да приготвят чеверме. Някой каза: “Аз ще заколя животното!”, друг: “Аз ще одера кожата!”, трети: “Аз ще го изпека!” И Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) каза: “А аз пък ще събера дърва!” Есхаб-и кирам го помолиха: “Я Расулюллах! Вие си починете! Ние ще съберем дърва.“ В отговор, повели: “Да! Знам, че вие ще направите всичко. Но не искам да седя, отделил се от вършещите работа! Аллаху теаля, не обича седящите, отделили се от приятелите.” Стана и отиде да събере дърва.