СОХБЕТ............................................ИМАМИТЕ НА ЧЕТИРИТЕ МЕЗХЕБА

Има само един правилен път по отношение на знанията за вярата. Това е мезхебът Ехл-и суннет вел-джемаат. Има четирима велики имами, които показали правилния път на всички мюсюлмани по света и станали причина за правилно научаване на религията на Мухаммед “алейхисселям”  – без промени и изопачаване. Първият от тях е Имам-ъ а’зам Ебу Ханифе Нуман бин Сабит. Той е от най-големите ислямски учени. Предводител е на Ехли суннет. Вторият е Имам-ъ Малик бин Енес, третият Имам-ъ Мухаммед бин Идрис Шафи’и и четвъртият е Имам-ъ Ахмед бин Ханбел “рахметуллахи алейхим еджма’ин”.

Днес всеки, който не следва един от тези имами, е в голяма опасност. Той се е отклонил от правилния път. Ние написахме тази книга съгласно ханефитския мезхеб. Знанията за намаза ги взехме от книгите на големите учени на мезхеба и ги опростихме.

Двама сред учениците на тези четирима имами достигнали до много високо равнище в областта на знанията за вярата. По този начин мезхебите по отношение на иман (вяра) станали два. Правилната вяра, която е в съответствие с Коран-и керим и хадисите, е само вярата, разпространявана от тези два мезхеба. Вярата на Ехли суннет, която е групата по правия път, е разпространена по цял свят от тези двама имами. Единият от тях е Ебу Мансур-и Матуриди, а вторият Ебул Хасен Али Еш’ари.

Тези двама имами разпространили една и съща вяра. Между тях съществуват някои разлики, но те не са важни. В същността си са еднакви. Ислямските учени са похвалени в Коран-и керим и хадисите. В един айет-и кериме по смисъл[, предаден от учените по тефсир (тълкувание)] се казва: “Може ли да са равни знаещите и незнаещите?”. В друго знамение пък се казва по смисъл: “О, мюсюлмани! Питайте знаещите онова, което не знаете!”

В хадис-и шериф се казва: “Аллаху теаля и меляикетата, и всяко живо същество се молят за мюсюлманите, които учат хората на добро”. “В Съдния ден ще правят шефаат (ще се застъпят) най-напред пейгамберите, после учените и след тях шехидите”. “О, хора! Знайте, че знанието се придобива чрез чуване от учен”, “Научете знание! Изучаването на знание е ибадет (поклонение). На преподаващия и учещия наука ще бъдат дадени наградите на джихада (борба по пътя на Аллаху теаля)”.