СОХБЕТ......................................................ВЯРА В КАДЕРА (СЪДБАТА)

Ве бил кадери, хайрихи ве шеррихи миналлахи теаля: Това означава: “Повярвах, че доброто и лошото е от Аллаху теаля”. Всяко добро или зло, всяка полза или вреда, печалба или загуба – сполетели хората – са с позволението на Аллаху теаля.

Желанието на Аллаху теаля относно съществуването на нещо се нарича кадер (съдба). Създаването на творението, чието съществуване е пожелано, се нарича каза. Понякога двете понятия се използват едно вместо друго (т.е. използват се като синоними).

Аллаху теаля е дал Ираде [желание, воля] на рабите, и го сторил причина за създаване на делата. Когато човек поиска да направи нещо, Аллаху теаля създава неговото дело ако и Той пожелае. Ако човек не пожелае и Аллаху теаля не желае, като тогава не създава това дело.

Аллаху теаля е заповядал всички да се уповават в Него [това се нарича тевеккюл]. Един от айетите повеляващ това, носи следния смисъл: “Тевеккюлът е условие на вярата”. В сура Маиде се казва по смисъл: “Ако имате вяра, уповавайте се в Аллаху теаля!” В сура Ал-и Имран: “Аллаху теаля без съмнение обича уповаващите Му се”, в сура Таляк: “Ако някой се уповава на Аллаху теаля, Аллаху теаля му е достатъчен”. В сура Зумер: “ Не е ли достатъчен Аллаху теаля за раба Си?” Има още много айети с подобни значения.

Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” казва: “Показаха ми една част от общността (юммета). Бяха напълнили планините и полетата. Учудих се, че са толкова многобройни и се зарадвах. Попитаха ме: “Зарадва ли се?”, отговорих: “Да!” Тогава ми казаха: “Само седемдесет хиляди от тях ще влязат в Дженнета без съд.” Когато попитах: “Кои са те?”, отговориха ми: “Онези, които не примесват в своите дела - сихир (магия), дамгосване и гадателство. И не се уповават и разчитат на друг, освен на Аллаху теаля.” Укаше “радияллаху анх”, който бил сред слушателите, станал и казал: “Я, Расулюллах! Отправете молитва, за да мога да бъда от тях!”. Тогава Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” направил следната дуа: “Я, Рабби! Стори го от тях!” Когато някой друг станал и поискал същото, любимият ни Пейгамбер отвърнал: “Укаше те изпревари!” Тевеккюл е да се прибягва до причините и да не се мисли за останалото (резултата).