СОХБЕТ.........................................................НА КОГО НЕ СЕ ДАВА ЗЕКЯТ

1.На лишен от разсъдък;

2. На покойник за кефен;

3. На неверник;

4. На богат;

5. На усул [баща и дядо или майка и баба] и фуру [деца и внуци];

6. На съпруга;

7. На своя роб;

8. На своя мукатеб [роб, който ще бъде освободен, след като плати определена сума на своя господар];

9. На своя мудеббер (роб, който ще бъде освобен след смъртта на собственика).

   По въпроса дали съпругата може да даде зекят на своя съпруг или не може има  разногласие  сред  учените  муджтехиди,  но  най-правилното е, че не може да се даде.

   Ако един човек е дал зекят на своя син, предполагайки че е чужд, или ако е дал зекят на неверник, предполагайки че е мюсюлманин, въпреки че на такива хора не се дава зекят, той – според най-правилния иджтихад – не бива да навакса зекята, защото не е знаел за същността на тези хора.

МЕНКЪБЕ……….…………СТРЕЛАТА, КОЯТО СЕ ЗАБИЛА В КРАКА МУ

По време на една битка в благословения крак на Хазрети Али “радияллаху анх” се забила стрела, която достигнала чак до костта. Постарали се да я издърпат, но не успели. Отишли при лекар, който казал: “Трябва да ви дадем упойващо лекарство. Само така ще успеем да я изкараме. Иначе не бихте издържали на тази болка.” Халифът на мюсюлманите Хазрети Али “радияллаху анх” отговорил: “Каква нужда има от упойващо лекарство? Изчакайте малко, докато настане време за намаз! Когато започна да кланям, изкарайте стрелата.” Настанало време за намаз и Хазрети Али започнал да кланя. Лекарят оперирал благословения крак на халифа, издърпал стрелата и превързал раната. След намаз Хазрети Али “радияллаху анх” попитал лекаря: “Изкара ли я?” Лекарят отвърнал: “Да! Изкарах я!”, а Хазрети Али “радияллаху анх” рекъл: “Не усетих абсолютно нищо!”