СОХБЕТ…………..………..ЗАПОВЕДИТЕ И ЗАБРАНИТЕ НА ИСЛЯМА (1)

Заповедите и забраните на ислямската религия се наричат “Ахкям-и шер’иййе” или “Ахкям-и ислямиййе”. Наричат се още “Еф’ал-и мукеллефин”. Еф’ал-и мукеллефин се състои от осем части: фарз, ваджиб, суннет, мустехаб, мубах, харам, мекрух и мюфсид.

1. ФАРЗ: Неща, които Аллаху теаля заповядва по ясен и категоричен начин в свещените айети. Харам е да не се изпълняват фарзовете. Напуска исляма онзи, който не вярва в тях или не отдава значение. Има два вида фарз:

Фарз-и Айн: Той трябва да се изпълнява от всеки мукеллеф мюсюлманин, като например вяра, ритуално измиване (абдест), извършване на гусюл (цялостно измиване на тялото), изпълняване на петкратен намаз, говеене през месец Рамазан, даване на зекят при забогатяване и отиване на хадж. [Известни са 32 и 54 фарза.]

Фарз-и Кифайе: Когато няколко мюсюлмани или само един направи този фарз, за останалите вече не става задължение да го изпълнят. Отвръщане на поздрава селям, измиване на тялото на починал мюслиманин, кланяне на дженазе (погребален) намаз, наизустяване на Коран-и керим (такъв човек се нарича хафъз), правене на джихад, изучаване на религиозни и научни знания в повече от необходимото за професията и търговията са все примери за такъв фарз.

2. ВАДЖИБ: Заповеди, които трябва да се изпълняват, както фарзовете, само че техните доказателствата в Коран-и керим не са така ясни. Такива са кланяне на витир, изпълняване на байрамски намаз, колене на курбан от заможни мюсюлмани и даване на милостиня фътр. Ваджибите са силни като фарзовете. Пропускането на ваджиба е тахримен мекрух. Този, който отрича, че нещо е ваджиб, не се превръща в неверник. Но който не изпълнява един ваджиб заслужава наказание в Джехеннема.