СОХБЕТ……………………ЗАПОВЕДИТЕ И ЗАБРАНИТЕ НА ИСЛЯМА (4)

 6. ХАРАМ: Това са неща, които Аллаху теаля ясно забранил в Коран-и керим, като казал: “Не ги правете!” Тяхното вършене е категорично забранено. Един човек, който каже “Това е харам” за един халал или “Това е халал” за един харам, губи вяра и става неверник. Отбягването на харамите е фарз и носи голям севаб.

 Харамите са два вида:

 Харам ли-айнихи: Убийство, прелюбодеяние, хомосексуализъм, хазарт, пиене на вино и всякакъв вид алкохол, лъжа, кражба, ядене на свинско, кръв и мърша, жените да излизат навън с непокрити глави, ръце и крака, всички те са все харами и носят големи грехове. Ако човек изрече Бесмеле преди да извърши тези грехове или смята, че те са халал, или не отдава значение на факта, че са забранени от Аллаху теаля, става неверник. Въпреки това ако ги приема за харами, но ги върши – страхувайки се – няма да напусне исляма, но ще заслужи мъчение в Джехеннема. Ако упорства в греха и умре без да направи тевбе (да се покае), това може да стане причина за умиране без вяра.

   Харам ли-гайрихи: Тези неща са халал по същество, но поради престъпване на права (кулов хак), стават харам. Например, да се влезе в чужда градина и откъсне плод без разрешение, да се крадат вещи или пари, да се изменя на доверие, да се дава или взема подкуп, да се печели с лихва и хазарт. Ако човек върши тези неща, като изрича бесмеле или казва “Те са халял”, той не става неверник, защото това е човешко право и собственикът може да си го възстанови. В Съдния ден, наградите (севабите) на седемстотин рекята намаз, кланян групово и приет от Аллаху теаля, ще бъдат взети от Него за право с тегло на сребро, тежащо пет ечемика и половина (един данк), и дадени на притежателя на правото. Въздържането от харами носи повече севаб от вършене на поклонения. Ето защо ние трябва да научим харамите и да ги отбягваме.