СОХБЕТ...............................................................УСЛОВИЯ НА ИСЛЯМА (1)

   3- Третото от петте условия на исляма e да се дава зекят от имуществото. Речниковото значението на „зекят“ е „очистване, възхваляване и привеждане в хубаво състояние“. В исляма зекят е даване на определена част от имуществото, което е достигнало до нисаб (определена граница), на мюсюлмани, които са обявени в Коран-и керим. Зекятът се дава на седем групи хора. При даване на зекят не бива да се натяква. И в четирите мезхеба има четири вида зекят: за злато и сребро; за търговски стоки; за четирикраки животни, пасли през по-голямата част от годината на пасище и чието месо е халал да се яде; зекят за земеделската продукция (нарeчeн ушр (ушур), който се дава веднага щом като се прибере продукцията). Другите три вида зекят се дават, след като е изминала една година от достигане до границата нисаб.

   4- Четвъртото от петте условия на исляма е да се говее през всеки ден от месец Рамазан. На арабски се нарича савм. Речниковото значение на тази дума е „опазване на нещо от друго нещо“. В Исляма говеене означава въздържане от три неща във всеки един ден от месец Рамазан. Това са ядене, пиене и полови контакти. Този месец започва след като бъде видян полумесецът, а не чрез таквимите (мюсюлманските календари), които са предварително изчислени.

   5- Петото условие на исляма е да се отива на хадж веднъж в живота от онзи, който има сила за това. Пътят трябва да е сигурен, а човек да е в крепко здраве. Ако мюсюлманин притежава повече средства от онези, които са достатъчни за издръжката на семейството му, докато той отсъства, и ако тези средства, останали в повече, са достатъчни за отиване до Мекка и връщане назад, за него става фарз (задължително) веднъж в живота да обиколи с ихрам около Кяабе-и муаззам (наречено таваф) и да престои на Арафат.

   Най-високопоставеното от петте основи, изброени по-горе, е изричането на Келиме-и шехадет и вярата в неговото значение. След това най-високопоставено е изпълняването (кланянето) на намаз. После е говеенето, а след него ходенето на хадж и най-накрая даването на зекят. Първо е станал фарз Келиме-и шехадетът – още в началото на исляма. Петкратният намаз станал фарз (задължителен) в нощта Ми’радж (Възнесението) през дванадесетата година от бисет, година и няколко месеца преди Хиджра (Преселението). Говеенето през Рамазан станало фарз по време на месец Ша’бан, втората година по Хиджра. Зекятът станал фарз през същата година, но по време на месец Рамазан, а хаджът през деветата година по Хиджра.