СОХБЕТ...............................УММЕТА НИКОГА НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ КЪМ ИДОЛОПОКЛОННИЧЕСТВОТО (2)

Въпрос: “В един хадис-и шериф се казва: “От всичко, което ще ви се случи, ширкът е онова, от което най-много ме е страх.” Какво бихте казали за това?

 Отговор: От другите благословени хадиси се заключава, че тук под ширк се има предвид ширк-и асгар (малък ширк). Всички подобни хадиси, предадени от Шеддад бин Евс, Ебу Хурайра и Махмуд бин Лебиб “радияллаху теаля анхум”, заявяват, че Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” се е боял от ширк-и асгар за общността си. Случило се е така, както е било оповестено в хадисите и повечето мюсюлмани са били сполетени от ширк-и асгар. Вие бъркате този ширк-и асгар с ширк-и екбер (голям ширк) и обвинявате мюсюлманите в неверие и приемате за неверници онези мюсюлмани, които не приемат мюсюлманите за неверници. Тук приключва преводът от “Ес-Саваик-ул-иляхиййе”

   На 451-а страница от книгата “Хадика” хадисът “О, хора! Пазете се от ширка, който е много скрит!” е обяснен така: “Този ширк се изразява във виждането само на причините и немисленето за създаването на Аллаху теаля. Да се повярва, че причините правят всичко е равносилно на приписване на съдружници на Аллаху теаля. Ширк-и джели [явен ширк] е приписването на неща, които се виждат или за чието съществуване може да се помисли…” Абдулхак Дехлеви “рахметуллахи алейх” на 50-а стр. от първия том на сборника с хадиси “Еши’ат-ул-леме’ат” казва: “Покланянето на идоли се нарича ширк-и екбер (голям ширк). Този ширк е кюфр (неверие спрямо исляма). Извършването на ибадети и добрини за показност се нарича ширк-и асгар (малък ширк); този малък ширк не изкарва от исляма.”

  Гореизложените хадиси от “Хадика” не посочват, че е ширк да се иска от душите и мъртъвците; те разкриват, че е ширк да се вярва, че когато се иска от хора, без значение дали са присъстващи или не, те, т.е. причините (всички освен Аллах са причини), могат да създават делата. Казано най-кратко: Прибягването до причините е суннет, а вярата, че причините създават делата е ширк. Причините не могат да вършат нищо; те стават причина за създаването на Аллаху теаля. Не причините вършат делата, а Аллаху теаля.