СОХБЕТ...............................УММЕТА НИКОГА НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ КЪМ ИДОЛОПОКЛОННИЧЕСТВОТО (3)

   Ако се повярва, че нещо живо или неживо (някаква причина) може да извърши каквото пожелае, то ще бъде прието като съдружник на Аллаху теаля. Ако се поиска нещо от тази причина, с въпросната вяра, тя ще бъде обожествена. Ако се повярва, че не причината, а Аллаху теаля ще създаде желаното нещо, тогава прибягването до причината няма да се счита за обожествяване. Когато мюсюлманите искат нещо от живите или мъртъвците, видимите или невидимите неща, те не вярват, че желанията им ще бъдат предоставени от тях самите. Когато прибегнат до причината, те очакват желанията си от Аллаху теаля и вярват, че Той ще ги създаде. Ето защо, когато мюсюлманите искат нещо от душите и мъртъвците, това не означава, че те ги обожествяват. Аллаху теаля създава всичко чрез някаква причина и заповядва да използваме причините. Затова ние изпълняваме причината на това, което желаем. Прибягването до причините не е нито ширк, нито грях, но да се очаква резултата от причините е ширк. Да се вярва, че те могат да правят всичко, което пожелаят, е ширк-и екбер. Да се вярва, че ще направят със силата, дарена от Аллаху теаля, е ширк-и хафи. Да не се очаква от причините и да се вярва, че само Аллаху теаля ще може да създаде желанието, се нарича ислям и следване на исляма. Ето как мюсюлманите искат от мъртъвците и душите. Такова, позволено от исляма, искане се нарича тевессул или истигасе.  

   За да се разбере дали даден човек, искайки от жив или мъртъв, го обожествява или върши тевессул, трябва да се обърне внимание на това дали той, вършейки въпросното дело, прави несъответстващи на исляма неща. Ако ги прави, т.е. ако върши харам или пропуска фарз с цел да му угоди, това означава, че той го обожествява. Както се вижда, уахабитите – които искат от живи хора, ако с цел да се харесат на тях сторят несъответстващо на исляма дело – стават мушрици. Мюсюлманите, от друга страна, които правят тевессул без да прекрачват границите на религията, изпълняват повелята на Аллаху теаля относно придържането към причините. Онези, които ги наричат неверници, без да правят те’вил, напускат исляма. Ако някой прави нещо несъответстващо на исляма, за да задоволи желанията на нефса, т.е. страстите, ще се е поклонил на нефса, но нашата религия не определя поклонението към нефса за ширк. С други думи, те стават грешници, а не неверници.