СОХБЕТ…………………………….….НЕЩА, КОИТО РАЗВАЛЯТ АБДЕСТА

1. Всичко, което излиза от половия орган и ануса:

a) Уриниране, дефекация (изхождане) и газоизпускане.

б) Когато уред за клизма или човешки пръст се вкарат в ануса и са влажни при изкарване оттам. Това разваля абдеста. Ако са сухи – по-добре е отново да се извърши абдест.

в) Когато външната част на памука, която мъжете и жените поставят, за да не изпускат урина, е мокра.

2. Нечисти неща, които излизат от устата:

a) Повърня колкото да напълни човешка уста.

б) Когато човек изплюе и види, че съотношението на кръвта надвишава слюнката, абдестът му се разваля.

в) Течната кръв, която идва от стомаха и дробовете, разваля абдеста според Имам-ъ а’зам Ебу Ханифе, дори да е в малки количества.

г) Ако някое лекарство, капнато в ухото, излезе през устата.

3. Неща, излизащи от кожата:

a) Кръв, гной или жълта течност.

б) Абдестът се разваля ако кръвта или гноят, излизащи от тялото на болен от шарка или от цирей, се разнесат из места, които е необходимо да се мият при гусюл. Например ако кръвта от носа достигне до костите или ако кръвта от ухото излезе през ушния отвор.

в) Ако кръвта или жълтата вода, излизащи от цирей или рана, бъдат попити с памук.

г) Ако кръвта от мисвака или клечката за зъби изцапа устата.

д) Ако потече течност от ухото, пъпа или гърдата поради болка или заболяване.

е) Ако пиявица изсмуче много кръв.

4. Спане:

Абдестът на човек се разваля ако той заспи като легне на една страна или ако се опре на лакътя или на нещо друго.

5. Абдестът се разваля, когато човек припадне, полудее, получи пристъп на епилепсия или се напие, дотолкова че при ходене да се клати.

6. Смехът по време на намаз, който има рукю и седжде, разваля и намаза, и абдеста. На детето не се разваля. Когато човек се усмихне по време на намаз, това не разваля нито намаза, нито абдеста. Ако хората около кланящия намаз чуят глас, това се нарича “смях”, а ако и сам не се чуе – “усмивка”.

7. Когато голите срамни части на мъжа докоснат тези на жената, абдестът и на двамата се разваля.

Ако човек знае, че е извършил абдест, но се съмнява дали го е развалял или не, той се приема, че има абдест. Но ако помни, че е развалял абдест, но се съмнява дали после го е подновил или не, той трябва да извърши абдест.