СОХБЕТ…………………………………………….………..МЕСХ НА МЕСТ (1)

Местът е водоустойчива обувка, покриваща частта от крака, която е фарз да се измие в абдест. Когато местът е толкова голям, че пръстите на краката не опират краищата му и се обърсва частта, до която не достига кракът, месхът няма да стане джаиз (допустим). Местът трябва да бъде достатъчно здрав и удобен, че да не излиза от крака и при един час ходене пеша.

Джаиз е да се прави месх на чорапи, чиято долна или горна, или само долна част е покрита с кожа.

Джаиз е да се прави месх на чорапи, които са твърди и не падат при ходене.

Местът предотвратява състоянието на безабдестие да достигне до краката. Джаиз е човек да си измие краката и обуе местовете, след което да вземе абдест.

Избърсва се (месх) горната повърхност на места, а не долната.

За да се извърши месх според суннета (сунната) трябва петте намокрени пръсти на дясната ръка да се поставят върху десния мест, а пръстите на лявата ръка върху левия. Те се слагат върху местовете. С ръце се бърши, започвайки откъм пръстите и се стигне горната част на крака (докъм глезените). Дланите на ръцете не бива да докосват места. Фарз е месхът да покрива площ колкото ширината и дължината на три пръста на ръката.

Макар месхът с обратната страна на ръцете да е допустим, суннет е да се извърши с вътрешната.

Ако повърхностите на местовете се навлажнят при ходене върху влажна трева или от дъжд, това служи като извършен месх.

Продължителността на един извършен месх е двадесет и четири часа за муким (човек, който не е пътник) и три денонощия, т.е. седемдесет и два часа за гостенин (пътник). Тази продължителност не започва от момента, в който се обуват местовете, а започва от момента, когато се развали абдест след като вече са били обути местовете.