СОХБЕТ……………………………………….……………..МЕСХ НА МЕСТ (2)

Ако човек с мест тръгне на път, преди да са изминали двадесет и четири часа от разваляне на абдеста, той може да бърши местовете си в продължение на седемдесет и два часа. Ако човек стане муким, когато е бил пътник и ако са изминали двадесет и четири часа (от разваляне на абдеста), той трябва да свали местовете и да извърши абдест, миейки краката си.

Не е допустимо да се бърше мест, на който има дупка, през която да се виждат три пръста на краката. Допустимо е ако дупката е по-малка. Ако има няколко малки дупки по единия мест и техният сбор е колкото дупка, която да побира три пръста, бърсането не става джаиз. Ако единият мест има дупка колкото два пръста, а другият колкото два или един, месхът става джаиз (допустим). Когато се каже “дупка, която прави месха недопустим” се има предвид такава, от която се виждат не само върховете на трите пръста, а целите.

СОХБЕТ………………………………МЕСХ НАД РАНА ИЛИ ПРЕВРЪЗКА

Ако върху рана, цирей, кожна цепнатина или пукнатина има поставен мехлем, памук, фитил, марля, лейкопласт или превръзка, и ако премахването (на изброените неща) е вредно за раната (раните), тогава те могат да се избършат с влажна ръка.

Човек с извинение може да извърши абдест, когато пожелае. С него може да изпълнява колкото иска фарз и нафиле намази, както да чете и Коран-и керим. Когато времето за намаз излезе, абдестът се разваля. Извършването на нов абдест в началото на всяко време за намаз позволява да се вършат всякакви ибадети (поклонения), докато времето за намаз изтече.

За извинение се изисква наличие на фактор, който непрекъснато да разваля абдеста. Счита се за извинен онзи човек, който в рамките на едно намаз време не може да остане с абдест толкова дълго, колкото да изпълни само фарз намаза на съответното време. Ако факторът, който става причина за извинение, се прояви (потече) дори веднъж и само за малко при всяко следващо време за намаз, извинението се счита за продължаващо.