СОХБЕТ....................................МЪРТЪВЦИТЕ ЧУВАТ В ГРОБОВЕТЕ (1)

Мъртъвците разпознават хората, които посещават гробовете. Ебу Бекр Абдуллах бин Ебиддунйа в “Китаб-ул кубур” казва: “В хадис-и шериф с първоизточник хазрети Аише “радияллаху анха” се казва: “Когато човек посети гроба на своя брат по религия и седне до него, той го разпознава и отвръща на селяма.” В хадис-и шериф, предаден от Ебу Хурайра “радияллаху анх”, се казва: “Когато някой посети гроба на един познат и го поздрави, мъртвецът го разпознава и му отговоря. Когато посети чужд гроб и даде селям, покойникът му отвръща на селяма.” Йусуф ибни Абдулберр и Абдулхак, авторът на книгата “Ахкям”, казват, че този благословен хадис е сахих. Ибни Каййим Джевзиййе е написал този хадис-и шериф в книгата си “Китаб-ур-рух”. После пише и за други хадиси и казва, че има още много други такива, които биха могли да бъдат написани.

В благословените хадиси се използва думата “посещение”. Ако мъртвецът не беше в състояние да опознае посетителя, не би се използвала въпросната дума. Във всички езици и речници тази дума се използва за среща на хора, които познават и разбират един друг. Поздравът “Селямун алейкум” се отправя на хора, които са в състояние да го разберат. Ако човек изпълнява намаз до гробовете, мъртъвците го виждат и разбират, че кланя намаз, и му завиждат благородно. Язид бин Харун Сулеми казва: “Ибни Сасеб е присъствал на едно погребение, след което е извършил два рекята намаз до един гроб и се е опрял на него. Той ни се закле, че казва истината и рече: “Бях буден, когато чух глас от гроба да ми казва: “Не ме огорчавай! Вие се покланяте, но не чувате и не знаете. Ние, от друга страна, знаем, но не можем да помръднем. Според мен няма нищо по-ценно на света от двата рекята намаз, които ти изпълни.” Покойникът в гроба е разбрал, че Ибни Сасеб се е опрял на гроба и е изпълнил намаз.” След като е написал това събитие, Ибни Каййим е съобщил за много благословени хадиси, предадени от Есхаб-и кирам, доказващи, че мъртъвците чуват. Безмезхебниците хем приемат Ибни Каййим за муджтехид и го хвалят премного, хем пък не приемат тези негови обяснения, а напротив, обвиняват приемащите в идолопоклонничество. Това отношение не демонстрира проява на уважение към учените в исляма, а доказва, че уахабитите ги хвалят когато им изнася, и че фактически не харесват нито един от тях.